— Ако не бъркам — продължи д-р Нюман, — това е златна нишка. Много е скъпа и не можеш да я намериш при летните разпродажби в кошовете на „Теско“.
Когато се върна в управлението, екипът го очакваше. Джес Търнър беше закачил снимките от последното местопрестъпление заедно с увеличена снимка на усмихващия се Тони Кетъридж, направена това лято.
Пендрагън не се извини за закъснението, а направо се залови за работа.
— Добре — започна той и огледа помещението. Всички бяха тук: Тауърс и Грант, сержантите Тачър, Викърс и Роз Маклиби. Кацнала на крайчеца на едно бюро, началник Хюз изглеждаше безучастна. — Позволете ми да ви въведа набързо. Както знаете, Тони Кетъридж беше строителен техник на проекта на Фримли Уей. Готвел се да си легне рано, когато е убит в кухнята на жилището му. — Той почука по снимката. — Изглежда е имало съвсем малко борба. По гърба на жертвата има натъртвания, но под ноктите няма кожа или косми. На гърлото му има малка драскотина. Най-интересната особеност обаче е раната от убождане на лявата му подмишница. Същата като онази, която намерихме на тялото на Тим Мидълтън. Според първоначалните резултати на д-р Джоунс, Тони Кетъридж е отровен със същата или много подобна смес от химикали, които убиха архитекта в „Ла Долче Вита“. Изглежда отровата е въведена по същия начин — вероятно с подкожна инжекция.
— Но как убиецът е успял да използва инжекция в ресторанта? — попита сержант Маклиби.
— Честно казано, на този етап нямам ни най-малка представа — отговори Пендрагън.
— Това е смешно — обади се Тачър. — Никой не може да бъде убоден с игла и да не разбере.
— Да, сержант, съгласен съм. Това е друга от твоите главоблъсканици. Може би трябва да насочиш аналитичните си способности към нейното разгадаване.
Търнър хвърли самодоволен поглед на Викърс.
— Какво откриха съдебните медици? — обади се началник Хюз. — Нещо полезно?
— Тази сутрин се отбих в лабораторията. Още опитват да намерят добра ДНК — проба, но изглежда убиецът е бил крайно внимателен. Естествено, няма отпечатъци.
— Ясно.
— Обаче са установили нещо много важно.
Двама от офицерите, които дотогава съзерцаваха краката си, вдигнаха едновременно глави. Пендрагън подаде една флашка на Търнър и го помоли да я включи в компютъра на интерактивната дъска, която беше закачена до дъската със снимките на Кетъридж. Търнър пъхна малкото устройство в слота, набра няколко команди на клавиатурата и седна на мястото си. На дъската се появи огромно изображение.
— Това е частичен отпечатък, който д-р Нюман е открила в мократа кал върху пътеката на Кетъридж близо до задната врата — каза Пендрагън. — Тъй като напоследък беше много сухо, наистина става дума за невероятна находка. Очевидно нашият нападател е влязъл в градината през оградата на съседа и без да знае, е стъпил на прясно полятата цветна леха.
— Но нали е забранено използването на питейна вода! — избъбри Джими Тачър.
Неколцина от колегите му се засмяха и Джими се изчерви.
— Глупакът на Степни — измърмори Джес Търнър и мушна сержанта в ребрата.
Тачър направи гримаса и каза тихо:
— Майната ти.
— Да — продължи Пендрагън, без да се обръща конкретно към някого, — с това извадихме късмет.
— Не е ли възможно онзи, който е поливал, да е оставил отпечатъка? — обади се Кен Тауърс.
— И аз зададох същия въпрос на доктор Нюман — отговори Пендрагън. — Но това е отпечатък от обувка 44 номер, а Кетъридж е носил 40. Нещо повече, отпечатъкът не е от ботуш или обикновена обувка, а от пантофка. Формата е издължена, но тясна, подобно на балетна обувка или сандал.
Викърс понечи да каже нещо, но Пендрагън вдигна ръка.
— Има още. Сержант, би ли показал следващото изображение?
Търнър се беше сетил да вземе дистанционното и сега само трябваше да натисне бутончето. На дъската се появи самотна златиста нишка.
— Д-р Нюман откри това в пробата от калта. Това е златна нишка.
Джил Хюз се беше вторачила напрегнато в снимката, опряла брадичка на юмрука си.
— Това е пробив — каза тя на присъстващите. — Тези неща са скъпи. Не може да има твърде много такива обувки. Трябва да проверим производителите, търговците…
— Вече е направено мадам — прекъсна я Търнър. — Главен инспектор Пендрагън ми звънна от колата, когато се връщаше от лабораторията. Аз проведох търсене в интернет. На отпечатъка съответства балетна пантофка. В Лондон има четири производителя и двайсет и шест магазина, като изключим тези, които правят балетни пантофки за начинаещи по пет лири чифта. След обедната почивка ще ги обиколя.