— Ти предположи, че кантаридинът се използва в някакво секс лекарство.
— Испанската муха.
— Е, защо да не потърсим в мрежата за доставчиците?
— Смятам, че ще намериш стотици и дори да стесниш бройката, това вероятно ще са фирми от по един човек, работещ в някой гараж в Стоукс. Но… — Пендрагън замълча за секунда, — всъщност може и да си напипал нещо — призна той.
— Какво, шефе?
— Другата съставка на отровата.
— Арсеникът?
— Да. Сигурен съм, че наскоро четох нещо за него. Той не е просто старомодна отрова.
Търнър заобиколи бюрото на Пендрагън и започна да чука по клавиатурата на компютъра.
— Има лесен начин да разберем.
Главният инспектор въздъхна.
— Разбира се, а аз седя и си мисля, че трябва да отскоча до библиотеката. Никога няма да свикна с тези неща — добави той и кимна към монитора.
— Разбира се, че ще свикнеш, деденце — засмя се Търнър. След няколко секунди „Гугъл“ му съобщи, че има около сто милиона връзки към думата „арсеник“. След това той написа „арсеник + употреба“. Това стесни кръга до малко под четирийсет милиона. Търнър запрехвърля страниците и още на петата попадна на страница, озаглавена „Арсеник, употреба в стъкларската промишленост“.
— Това е! — заяви Пендрагън. — Разбира се! Хайде да проверим дали в района има производители на стъкло.
Търнър набра подходящите думи за търсене и на екрана изскочи дълъг списък с производители на стъкло в Източен Лондон. По-голямата част от тях бяха исторически или на страници без връзка с търсенето, но десетото попадение беше „Мурано Глас, Великобритания“ — фирма, специализирана в производството на стъкло, която се намираше на Къмършъл Роуд.
— Добра работа, сержант — каза Пендрагън, докато вземаше сакото си от облегалката на стола. — Върни се към издирването на златните пантофки. Ще се видим по-късно.
31.
Джак слизаше по стъпалата на управлението, когато мобилният му телефон започна да звъни.
— Главен инспектор Пендрагън?
— Да.
— Обажда се професор Стоукс. Ако не сте забравили, онзи ден идвах при вас.
— О, да, сещам се.
— Инспекторе, може ли да се отбиете при мен? Успях да получа няколко добри снимки на пръстена, за който говорихме. Аз… така да се каже, започнах да съставям хипотеза за него. Може да ви заинтересува.
— Кога да се видим, господин професор?
— Ами… сега съм свободен. Имам лекция в два и половина, но…
— Прекрасно. Ще бъда при вас след десет минути.
Археологическият факултет на колежа „Куин Мери“ заемаше редица панелни сгради в края на студентското градче, затова не беше чудно, че само шепата студенти, които учеха археология, знаеха за неговото съществуване. Пендрагън се справи с картата на студентското градче на входа на колежа, но не успя да намери целта си. Мина през лабиринта от сгради и алеи едва след като потърси помощ на главната рецепция. Дори тогава се загуби два пъти и пристигна с петнайсет минути закъснение.
— Главен инспектор Пендрагън — каза професор Стоукс и му подаде ръка, когато млада жена с бяла престилка въведе инспектора в малкия претъпкан кабинет. Единствената светлина идваше от малък единичен прозорец, който беше наполовина закрит от купища книги. Писалището на Стоукс заемаше цялата стена, а претоварени стелажи с книги покриваха другите две.
— Съжалявам, тук няма много място. Последвайте ме. Лабораторията е по-гостоприемна.
Те минаха по коридор, чиито стени бяха покрити със снимки на изкопаеми вкаменелости и археологически находки, и влязоха в ярко осветено помещение — самата противоположност на професорското стайче.
— Зная, че сме до голяма степен пренебрегнати и трябва да се примиряваме с предвоенни временни сгради, за които останалите в „Куин Мери“ едва ли знаят — призна Стоукс. — Но тук разполагаме с най-модерна екипировка, която няма да намерите другаде, освен в Масачузетския технологичен институт или в Оксбридж5. — Той го поведе към плот, върху който бяха подредени смайващ брой електронни уреди и монитори. Това напомни на инспектора за пулт за управление от „Стар Трек“.
— Както може би знаете, господин главен инспектор, когато не си завираме главите в дупки в земята, използваме подобно оборудване. Разбира се, клеветниците от Комитета за набиране на дарения твърдят, че главите ни през повечето време са заврени на съвсем друго място, но какво разбират те? — Той се усмихна на Пендрагън. — И така, когато не се правим на Индиана Джоунс, седим тук и изучаваме онова, което сме изкопали. — Той посочи към чудесиите по плота. — Това е многостранна система, включваща няколко независими аналитични процесора, които са свързани с много сложна компютърна система. Използваме я, когато изучаваме монети или парчета от глинени съдове. С нея можем да определим химическия състав на артефакта с помощта на спектроскопски анализатор и да изучим свръхфината структура на предмета със сканиращ електронен микроскоп. — Той посочи голяма кутия с два обвити в гума цилиндъра, които стърчаха от горната страна. Приличаше на оборудването, което Пендрагън беше видял в криминологичната лаборатория. — Очевидно, когато се работи със снимка, тези неща няма да са много полезни. Обаче това… — и професорът потупа друга черна кутия, свързана с плосък монитор — се оказа много полезно.
5
Малко насмешливо наименование на двата университетски колоса във Великобритания — Оксфорд и Кеймбридж — заради жестокото съперничество помежду им. — Б.пр.