— Какво е то? — попита Пендрагън.
— Това е система, която може да репикселизира повредени или неясни снимки. Но най-важното — може да превръща двуизмерни в триизмерни изображения.
— Професоре, не съм фен на технологиите, все не успявам да пусна дивиди плейъра, но този вид софтуер не се ли продава с повечето модерни преносими компютри?
— Става въпрос за степенуване. Може да си купите евтина програма за обработка на изображенията, но тази машина е хиляда пъти по-сложна и от най-скъпата домашна система. Ще ви покажа какво имам предвид.
Той седна зад плота и зачука по клавиатурата.
— Това — каза той, когато се облегна в стола, — е снимката на пръстена, която ми дадохте. Фотографиите, направени с мобилни телефони не са качествени, но тази е истински пример колко лоши може да са. Виждате златния обков и големия зелен камък отгоре и толкоз. — Сега ще изчистя изображението и ще използвам филтри — пръстите му полетяха по клавиатурата и снимката се промени. — Така е по-добре — обяви той. Сега пръстенът изпълваше екрана и част от замъглеността беше изчезнала, но все още не беше на фокус, бе преекспониран и пресечен от сянка през горната си част.
— Домашен програмен пакет няма да може да направи повече, но аз ще сложа снимката под сканиращ електронен микроскоп. Тогава пикселите един по един минават през програма, която разработихме сами и кръстихме „Озарение“. Тя изгражда наново снимката, след като е отстранила „шумовете“ и „смущенията“. Когато направим това, ето какво се получава.
На екрана изображението започна да се преобразява с бавно вертикално движение на слоевете, което започна отдолу и продължи нагоре. Накрая пръстенът се виждаше изумително ясно — всяко нащърбено място, драскотина и грапавина, в прекрасни цветове и забележителен контраст.
— Мили боже! — възкликна Пендрагън и се вгледа по-внимателно в екрана. — Това вече е друго.
— Още не сме свършили — хладнокръвно обяви Стоукс. Без дори да погледне снимката, той набра няколко нови команди. Изображението на плоския екран изчезна. На горната му част се появи хоризонтална черта и започна да се движи надолу, за разлика от преди. Зад нея започна да добива форма ново изображение.
— Много по-добре, нали? — гордо каза Стоукс и погледна Пендрагън. На екрана имаше триизмерно изображение на пръстена, който изглеждаше така истински, че ти се искаше да бръкнеш и да го вземеш.
— Направо не знам какво да кажа — призна главният инспектор. — Чудесата на модерните технологии не спират да ме удивяват.
— Не се тревожете, господин полицай, и аз още намирам подобни неща за вълнуващи, а работя с тях всеки ден.
— И така, какво разбрахте за пръстена?
— Хайде да идем ето там — отговори професорът и се надигна. На масата в другия край на помещението лежеше лъскава разпечатка на изображението. На него бяха изписани няколко номера и букви. През пръстена с черен маркер бяха изтеглени няколко линии.
— Да започнем отначало — започна Стоукс, след като издърпа един стол и махна на Пендрагън да седне. — Пръстенът е направен от злато и смарагд. Камъкът е висококачествен, защото е почти прозрачен. Формата му е съвсем обикновена. Единствената украса е по обкова. Виждате ли златните скоби? Езичетата, които се извиват нагоре към камъка. Разбира се, щеше да е много по-лесно, ако разполагахме със самия пръстен, за да го изследваме, защото може да има печат от вътрешната страна на обкова. Но в случая трябва да се примирим с това, което имаме. Двата най-важни елемента са шлифоването на камъка и направата на обкова. Шлифоването ни подсказва много за възрастта на пръстена.