— Внасяме каламин.
Той кимна.
— А къде е твоят другар? Казаха ни, че ще бъдете двама.
Въздъхнах тежко и изправих рамене.
— Моят приятел беше убит тази вечер — отговорих тихо.
— Колко жалко. А твоята маймуна? — каза тихо мъжът и стрелна поглед към Антъни. Двете момчета на дивана избухнаха в кикот.
— Ако не можеш да ми помогнеш, бих искал да си тръгна — отговорих аз.
— Доведете го по-близо — нареди дебелият мъж и Антъни беше блъснат на една страна, а мен ме завлякоха до дивана. Не можах да сдържа кашлицата си. Дебелият се изправи, доближи се до мен и духна облак синкав дим в лицето ми. Очите ми засмъдяха и гърлото ми пламна, докато се опитвах с кашляне да изхвърля дима. Едно от момчетата се кикотеше силно. Дебелият се наведе още по-близо към мен и започна да ме души. След това, за мое голямо отвращение, изплези език и го плъзна по врата ми. Седна пак на дивана и млясна с устни.
— Ммм, обичам вкуса на страх — каза той и щракна с пръсти на двамата пазачи. Те ме пуснаха и аз отстъпих крачка назад, като бършех врата си с длан.
— Кажи ми, приятелю Джон, какво искаш от нас?
— Казаха ми, че ще ни помогнете в нашето търговско начинание.
— А откъде да зная, че не си шпионин от двора на кралицата, който е дошъл да заложи капан за мен и моя брат?
— Откъде един шпионин може да знае нещата, за които говорих?
— Това не е толкова трудно. Слугите на Уолсингъм са безпощадни в своята работа. Знаеш това много добре.
— Мога да кажа същото за вас, сър — отговорих му с целия кураж, който успях да събера. — Откъде да знам, че ти не си шпионин?
Мъжът се вторачи в мен с безизразно лице. След това слезе от дивана и бавно се приближи, сграбчи лявата ми ръка и я вдигна към светлината.
— Значи това е пръстенът — каза той. — Казаха ми, че е красив, но това… това е… Свали го.
Аз издърпах ръката си и един от пазачите пристъпи напред. Дебелакът го изгледа яростно и той се отдръпна. В следващия миг почувствах докосването на метал до адамовата си ябълка и остра болка. Сведох поглед и видях орнаментирана кама с назъбено острие. То ми беше пуснало кръв, която се стичаше на тясна нишка по него.
— Едмънд. — Гласът беше тих, но по-остър от острието на гърлото ми. Дебелакът мързеливо обърна глава към вратата. Не смеех да помръдна.
— Махни ножа — нареди гласът.
Аз не помръдвах.
— Свали го!
Почувствах как острието изчезна и Едмънд Пърч направи крачка назад. Очите му бяха пълни със злоба. Аз се обърнах и видях на прага един мъж, а до него — Ан Дохърти.
Антъни се затича да я прегърне и изписка:
— Господарке! Господарке! — Целуна я по бузите, а Ан го прегърна и ми се усмихна тъжно над рамото му.
Мъжът дойде при мен и каза:
— Извинявам се. Едмънд е малко… театрален. Нали, скъпи братко? — Едуард Пърч стрелна брат си с презрителен поглед.
Трябва да съм бил в лек шок, защото няколко минути не можех да подредя мислите си. Бях се вторачил в новодошлия и ми беше трудно да си представя, че с Едмънд Пърч наистина са братя. Едуард беше висок, добре сложен, с гъста черна коса. Може би някога е бил красив, но годините бяха опустошили лицето му. Един от клепачите му беше провиснал и покриваше почти изцяло лявото му око. Носът му беше трошен поне веднъж и бялата линия на един белег вървеше от основата му до горната устна.
— Отче, Ан ми разказа всичко за твоята мисия — продължи Едуард Пърч. — Ако още искаш помощта му, тук съм, за да ти я предложа.
33.
Степни, четвъртък, 9 юни, 3:30 следобед
— Извинявай, шефе, но това нещо смърди гадно — каза Търнър и отвори прозореца от своята страна на колата, докато завиваха от Майл Енд Роуд към реката.
Пендрагън поклати презрително глава и отхапа още един залък от багетата.
— Повярвай ми, прекрасно е — каза той с пълна уста. Умираше от глад и се зарадва много, когато откри отличен деликатесен магазин само на няколко метра от управлението.
— Какво има вътре? Мирише като устата на куче.
Пендрагън направи гримаса и остави багетата на хартиената салфетка в скута си.
— Прекрасно е. Всъщност е фина шунка от Парма и бри. Намерих си отлично място за обяд.
— Ще качиш седем-осем килограма за един месец, ако си падаш по такива неща.
— Твърде възможно е. Какво откри за пантофките?