— Правя каквото мога. Всички го правим.
— Е, и какво става?
Той въздъхна и потърка с пръсти челото си.
— Изглежда очевидно, че трите убийства са свързани. Скелетът е свързващата ги брънка, но нямаме представа какво е неговото значение. Мидълтън и Кетъридж определено са убити от един и същи човек или от хора, които са действали много професионално. Криминолозите не успяха да открият почти нищо. Няма го оръжието на убийството, няма отпечатъци, нито ДНК.
— И няма никой в капана?
— Не.
— А Пам Кетъридж?
— Ти май си се фиксирала върху тази жена — отговори хладно Пендрагън. — Тя е леко умопомрачена домакиня. Не мисля, че би могла да пребие Амал Керим до смърт.
— Но може да е отровила последната жертва. Била е на местопрестъплението, когато е убит Тони Кетъридж. Няма алиби. И ако е знаела за аферата на своя съпруг — ето ти и мотив.
— Да, госпожо, но няма никакви доказателства. Никакви. А Керим? Трябва да има връзка между трите убийства…
На вратата се почука и един млад полицай застана на прага.
— Извинете, госпожо. Видях главния инспектор да влиза тук. Има спешен факс за него. — Той направи няколко крачки в стаята и му подаде лист хартия.
— За какво става дума? — попита Хюз, когато униформеният излезе.
— Токсикологичният доклад за Кетъридж. Почти съвършено копие на този за Мидълтън. — Той й го подаде.
— Същите четири съставки: арсеник, кантаридин, абрикова киселина и олеандър. Научи ли нещо повече за тях?
— Доктор Джоунс ми обясни, че кантаридин може да се купи лесно в интернет, въпреки че е забранен. Този следобед постигнах напредък с арсеника. Една стограмова бутилка арсен триоксид е открадната от бутиков производител на стъкло, чиято фабрика е на по-малко от километър и половина оттук. Отровата е достатъчна за убийството на стотици хора.
— И не са съобщили?
— Не, обадили са се в местния участък на „Лаймхаус“.
— Възможно ли е крадецът да е някой служител или самият работодател?
— Възможно е, макар че работодателят е бил в чужбина, когато е станала кражбата. Търнър проверява това. Собственикът е извънредно противен и не е много популярен сред подчинените си. Те са сплотили редици и не му казали нищо за взлома, за да защитят сина на секретарката, който работи в склада.
— Това е малко странно, нали?
— Не толкова. Ако беше видяла тези хора, щеше да разбереш, че всичко е обяснимо. Собственикът, Грегсън, си мисли, че наистина е нещо специално. Момчето, което щеше да бъде обвинено и без съмнение уволнено, е… уязвимо.
— Уязвимо?
— Лек аутизъм, поне аз така мисля. Ужасно заеква. — Пендрагън се замисли за своя син Саймън. Как неговият невероятен математически талант е уравновесен от неспособността да общува леко с хората.
— Добре, може би няма да е лошо Търнър да надникне по-дълбоко в тази стъкларска фирма. Така, стигаме до двете други съставки на отровата — абриковата киселина и олеандъра. В доклада си беше написал, че произхождат от екзотични растения. Очевидно си проверил в Кралските ботанически градини в Кю?
— След като научих какво е убило Мидълтън, Търнър ходи там, но — нищо. Обади се в Лечебните градини в Челси и в нашата местна ботаническа градина „Куинс Парк“. Всички твърдят, че нищо не е изчезвало, макар че не е много трудно някой да се промъкне вътре и да открадне няколко клонки или семена. Джоунс ми обясни, че за отровата са нужни съвсем малки количества от тези съставки.
— Трябва да сте се отбили и в биологическия факултет на колежа „Куин Мери“, нали?
Пендрагън я погледна изненадано.
— Значи не сте.
— Не знаех, че…
— Е, вече знаете, инспекторе — хладно отвърна Хюз. Пендрагън стана, за да си върви. Когато стигна до вратата, Хюз обяви:
— Имаш четирийсет и осем часа, за да постигнеш резултат. След това ще те сваля от случая.
Джак Пендрагън се чувстваше вцепенен, докато шофираше към апартамента си на Степни Уей. Какъв лош късмет, да си само от една седмица на нова работа и да ти се стовари такъв сложен случай! Докато паркираше, заваля като из ведро. Точно се готвеше да поеме по стълбите, когато му хрумна нещо друго.