Джес я погледна съчувствено.
— Хана, точно сега си имаме по-големи грижи, така че на твое място не бих се тревожил.
36.
Степни, петък, 10 юни, 10:00 сутринта
— Това е доктор Сю Латимър — обърна се към екипа Пендрагън. — Сю е преподавател по психология в колежа „Куин Мери“. Помолих я да дойде, защото има интересни идеи за криминалната мотивация, които може да ни помогнат. — Той й махна да продължи и седна на едно от бюрата.
— Темата възникна, когато говорех с Джак… главен инспектор Пендрагън за идеята за прехвърлянето — започна тя. — Аз му я описах абстрактно, но сега, след като видях бележките по случая, мисля, че ще е важна за разследването. — Тя огледа хората, събрани в помещението за инструктаж. Целият екип беше тук, включително началничката.
— Криминално прехвърляне е, когато някой извършва убийство, използвайки някакъв тотемен предмет…
— Извинете, д-р Латимър, може ли да ни го обясните на обикновен английски? — прекъсна я инспектор Тауърс.
Сю се усмихна и обясни:
— Като казвам тотемен, имам предвид, че убиецът влага някакво специално значение в даден предмет. Може да е всякакъв, но е пряко свързан с начина, по които се извършват престъпленията. В случая с тези три убийства, последните две са извършени почти по един и същи начин. Всички три убийства изглеждат свързани със строителната площадка на „Бриджпорт Кънстръкшън“ и са извършени след намирането на стария скелет в изкопа.
— Искате да кажете, че скелетът е тотемният предмет? — попита Грант.
— Не самият скелет, а пръстенът, който е бил на ръката му, а после е изчезнал.
Грант вдигна вежди и погледна към Пендрагън.
— Как може един пръстен да е оръжие на убийството? Между другото, Мидълтън и Кетъридж бяха отровени.
Сю не се смути.
— Бих могла да предположа, че отровата е в пръстена. — В стаята настъпи мълчание. — Фактически пръстенът е съвършеният тотем. Той е лична вещ и като такава се носи близо до тялото. И нещо по-важно, пръстените обикновено притежават някаква форма на емоционален резонанс. Те се използват при много ритуали, за „да се подпечата сделката“ — спомнете си брачната халка.
— Съжалявам — обади се пак Тауърс. — Отново не разбирам. Пръстенът, който е бил на скелета, е поне на неговите години, ако не и по-стар. А вие твърдите, че днес някой, който живее и работи някъде наблизо, използва този пръстен, за да трови хората? Това звучи доста… пресилено, за да не кажа нещо друго.
— Мисля, че това е най-добрият модел, по който можем да работим — обяви началник Хюз от дъното на помещението. Всички, освен Пендрагън се обърнаха да я погледнат. — Той ни предоставя вид оръжие на убийството. Свързва се с изкопаването на скелета и представлява поне стъпка по пътя към мотива. Също така подсказва защо убийството на Керим не се вписва в модела на двете по-късни убийства. Не може да е чиста случайност, че беше убит в нощта, когато скелетът е бил изкопан. И ако теорията на доктор Латимър е вярна, поне неговото убийство не е било планирано. Той просто се е оказал пречка за убиеца, който е искал да вземе пръстена.
— Но как нашият убиец е могъл да знае, че пръстенът изобщо ще бъде открит и после толкова бързо да научи какво да прави с него — да си набави четирите отрови и всичко останало? — попита Търнър. — Не е ли прекалено голямо съвпадение?
— Не мога да отговаря на въпроса ви — каза Сю. — Все още няма достатъчно информация. Нямам представа каква би могла да бъде психологическата връзка между убиеца и пръстена. Мога обаче да предположа какъв тип съзнание може да се окаже податливо към криминалното прехвърляне.
— Моля, направете го — покани я Хюз.
— Убиецът може да е мъж или жена. Истината е, че жените са по-склонни да бъдат привлечени от тотеми…
— Ако нашият убиец е жена, как е успяла да победи Керим и да му счупи черепа? — прекъсна я Маклиби.
— Просто теоретизирам — отговори Сю. — Очевидно всеки случай трябва да се преценява отделно. Възможно е Керим да е бил убит от съучастник мъж, но смятам, че е твърде невероятно. Тотемното убийство е много лично. Двама души никога не споделят един и същи тотем. Вариантът за съучастник е приемлив единствено ако жената след това е извършила сама двете отравяния.