Успоредно на стената вървеше дълъг жив плет. Между преплетените клонки видяхме, че от другата страна се простира огромен дворцов парк със симетрични фигури и чакълеста пътека. Отвъд нея имаше цветна леха, а след това бе стената на самия дворец.
Мартин претърсваше земята под живия плет. Беше коленичил и копаеше пръстта с камата си, като ругаеше и клатеше глава. След това долових проблясването на метал на слабата светлина. Мартин се наведе напред и започна да копае с ново въодушевление. Извади нещо, закопано плитко в пръстта, и в ръката му се оказа пиката на пазач. Подаде ми я и продължи да рови, докато не измъкна второ оръжие: меч в ножница и колан.
— Момчетата са се справили добре — каза той. — Сега нашите униформи са пълни. Последвай ме.
Мартин пръв се измъкна изпод живия плет и ми махна да вървя след него. Грижливо изстъргахме парченцата пръст, полепнали по ботушите ни и изтупахме праха от коленете си. Щом стъпихме на пътеката, закрачихме с увереност към първия вход на сградата, който видяхме — тежка дъбова врата, която се отвори към тъмен коридор.
В него се чуваха гласове и бледа светлина струеше от една открехната врата. Помещенията зад коридора бяха кухни. Зад тях стълба за прислугата водеше до главната трапезария.
Минахме бързо покрай кухните. Не тичахме, за да не привлечем внимание. Някаква драма се разиграваше наблизо. Чух как един от готвачите крещи на подчинен, след това трясък на тенджери, ругатни и скимтене. Един нисък и много дебел мъж блъсна вратата към коридора и едва не ме събори. Аз успях да направя крачка встрани, за да избегна сблъсъка. Той обаче беше толкова погълнат от гнева си, че не ни забеляза и затрополи нататък, ругаейки.
Стъпалата бяха тесни и с перила. Стигнахме до първата площадка и поехме по коридора, който завършваше с галерия. Покоите на кралицата бяха точно над нас, на втория етаж, но аз знаех, че още не можем да рискуваме да идем там. Вместо това поехме напред и тръгнахме по извитата галерия, която ни изведе до едно парадно стълбище. Тръгнах надолу по него, почуквайки с пиката по стъпалата.
В подножието на стълбището започваше широк коридор с много врати. Един войник бързаше към главния вход в края на коридора. Двама мъже в одеждите на хлебари носеха тежки плетени кошове. Придружаваше ги пазач, който ги насочи към сервизното стълбище за слугите. Още двама пазачи стояха в другия край на коридора. Бяхме пристигнали малко по-рано, отколкото възнамерявахме, и застанахме на пост в подножието на стълбата.
В продължение на няколко минути аз и Мартин Феъруедър наблюдавахме кралското домакинство. Стана ясно, че слугите много рядко спират да работят. Вечерята беше поднесена часове преди това, но кухненските работници се подготвяха за следващия ден, а търговците правеха късни доставки.
Точно хвърлих поглед на Мартин, който стоеше срещу мен в подножието на стълбата, когато късащата нервите пауза свърши. Двама мъже с униформи на пазачи влетяха през входната врата.
— Пожар! — изрева единият. — Бързо, в северната кула!
Един мъж изхвърча от някаква врата зад нас и се завъртя на пети. Очевидно беше старши пазач, набръчканото му лице и забележимото куцане свидетелстваха за дълга служба при кралицата.
— Хайде! — изрева ни той. — Какво чакате?
Хукнахме след мъжете, които бяха вдигнали тревогата. Когато стигнахме края на коридора, старшият пазач взе завоя с изненадваща скорост, а ние с Мартин се гмурнахме под тясна арка, като едва не се спънахме един в друг по тесните каменни стъпала, които започваха веднага след нея. Аз се вкопчих в перилото, а Мартин се блъсна в гърба ми, като дръжката на меча му ме удари в хълбока и ме накара да извикам от болка.
Изскочихме в някакъв коридор и Мартин водеше, когато се изправихме точно пред старшия пазач, който ни беше крещял заповеди преди минути. Той изтегли меча си и изрева:
— Какво ви става, за бога?
В паниката си аз наведох пиката си заплашително, а той се дръпна назад и зае отбранителна стойка. Мартин извади меча си, пристъпи към него и ми извика:
— Върви!
Аз се поколебах за секунда и се затичах към стълбите. Тежките ми ботуши трополяха по мраморния под. От една врата вляво се показа пазач, погледна ме, а после видя сцената, която се разиграваше надолу по коридора. Без да се поколебая, забих копието в гърдите му. Той залитна назад с изкривено от ужас лице. Аз издърпах пиката и хукнах отново. В подножието на стълбите хвърлих поглед назад и видях стария пазач да избива меча на Мартин и да го изтласква към стената с върха на камата си. Разкъсвах се между желанието да хукна нагоре по стълбите и да се върна да помогна на Мартин. Но решението беше взето вместо мен.