Пазачът заби меча в корема на Мартин и го разпра до сърцето. Мартин зяпна и започна да се дави в собствената си кръв. С подигравателна усмивка пазачът натисна меча с все сили, като дори се наклони напред. Но презрителната му усмивка изчезна, заменена от удивено изражение. От ноздрите му рукна кръв и той рухна назад с кама в гърдите. Мартин обърна бавно глава към мен.
— Върви! — изхърка той и се свлече до стената.
Започнах да взимам стъпалата по три наведнъж. Когато стигнах горе, завих наляво и хукнах по покритата с килими галерия. Чувах викове в далечината и усетих слабата миризма на изгоряло. В края на галерията второ стълбище водеше нагоре. Забавих ход и се опитах да действам спокойно въпреки страха, който бушуваше в мен. Докато крачех по галерията на втория етаж, видях вратите към частните покои на кралицата. Един пазач стоеше до тях.
— Какво става? — извика той. — Казаха ми да чакам тук. Саймън каза за някакъв огън и отиде да разбере.
Вдигнах рамене и изведнъж погледнах наляво, сякаш съм видял нещо странно. Пазачът проследи погледа ми и аз стоварих дръжката на пиката върху главата му. Той залитна замаян и преди да успее да извика, забих камата си в гърлото му. Дръпнах я и направих дълъг разрез. Той падна като камък, а кръвта му плисна върху кожената ми туника.
Отворих вратата и влязох вътре. На пода в малкото преддверие имаше разкошен персийски килим, а стените бяха покрити с фрески: сцени от атинско карнавално шествие. В другия край на преддверието имаше открехната врата. Притиснах се към стената и надникнах в съседното помещение през пролуката. Една млада жена поставяше рокля върху дълга табуретка. В огледало на стената се виждаше стаята зад нея. Промъкнах се тихо вътре.
Момичето ме чу и бързо се завъртя към мен. Вероятно още нямаше седемнайсет и беше много красива — с големи кафяви очи и пълни рубинени устни. Дългата й руса коса беше изкусно подредена на къдрици около красивото й лице, а две тънки плитки се спускаха назад, прихванати на тила. Втурнах се към нея и затиснах устата й с ръка, преди да успее да издаде и звук. Тя се задърпа и заби крак в слабините ми. Прониза ме ужасна болка в стомаха. Момичето заби дълбоко нокти в бузата ми и смъкна ивици кожа. Преглътнах едно стенание и я притиснах през врата. Тя заби зъби в дланта ми, но аз не я пуснах. Не знаех какво да правя. Не можех да рискувам просто да я поваля в безсъзнание или да я вържа. Бях като обсебен, ярост гореше в червата ми и бях изпълнен с лудото желание да направя всичко, за да убия кралицата. Извих врата на момичето и чух пукане. Положих я на земята отпусната и бездиханна.
Вратата към стаята на кралицата беше затворена. Натиснах леко дръжката и се замолих пантите да са смазани. Бяха. Вратата се отвори безшумно навътре. Единствената светлина в помещението идваше от голяма бяла свещ във великолепен златен свещник, сложен в ниша до прозорците, гледащи към най-разкошните градини в Англия.
В стаята господстваше голямо легло с четири колони. Всяка от тях беше резбована от ствол на дъб. От дървото се подаваха лицата на странни създания, изпълзели от сънищата, придружавани от нимфи и вълци, ловци, елени и страшилища. От балдахина се спускаха богати червени кадифени завеси. Те бяха издърпани от трите страни на леглото, но откъм мен висеше парче най-фина коприна, която образуваше прозрачна преграда. В леглото лежеше английската кралица. Беше изтегната по гръб, опряла глава на купчина възглавници, ръцете й бяха върху завивките. Леко похъркваше, но се размърда внезапно и аз замръзнах. Тя се обърна на една страна, с лице към мен, пръдна и отново легна по гръб.
Направих крачка напред и разтворих копринената завеса. Сега виждах лицето й. Беше много по-стара, отколкото си я представях. Кожата на лицето й беше груба и набръчкана, но клепачите бяха фини, с малки деликатни вени. Вдигнах горната част на пръстена и се вторачих в шипа, който се издигна, когато смарагдът падна назад. И се спрях.
Времето сякаш замря. Тишината на помещението ме изпълни с неочакван ужас. Бяхме като в пашкул, изолирани от света. Сега не можеше да ме достигне нищо от действителността. Погледнах отново Нейно Кралско Величество Елизабет Тюдор. Тя изглеждаше напълно безпомощна. Това не беше жената, която управляваше кралството и разполагаше с власт, която събуждаше страх в хорските сърца. Това не беше суверенът, който изпрати Испанската армада обратно у дома. В леглото лежеше просто една стара жена от плът и кръв, като всяка друга.