40.
Пендрагън беше в ужасно настроение. Разпитът на заподозрени беше част от неговия занаят, която наистина мразеше. Мразеше да разиграва ролята на корав мъжага, защото не се възприемаше така. Освен това го беше страх, че веднъж започнал да играе тази роля, в един момент няма да може да я отхвърли. Не искаше да се превръща в човека от стаята за разпити. Другите ченгета изглежда лесно успяваха да влизат и излизат от ролите, но той го намираше за неестествено. Може би това беше една от причините, че не се издигна повече. Онова, което направи днешното представление особено лошо, беше фактът, че се оказа толкова далече от целта със своето предчувствие. Потънал в мисли, той не чу униформения сержант, който го заговори.
— Сър? — повтори сержант Скратън.
Пендрагън излезе от унеса си.
— Да, сержант?
— Току-що се обади полицай Смит. Намерил е труп на куче при канала на Саут стрийт, на около километър и половина оттук.
— Куче? — Пендрагън доби напълно объркан вид.
— Спомняте ли си, че във вторник ви казах, че имаме три оплаквания за изчезнали кучета? Онази възрастна дама, която тъкмо си тръгваше…
— О, да, да — сети се Пендрагън. — Нейният шпаньол, нали?
— Точно така, сър. Смит каза, че това е мелез, а не кучето на възрастната госпожа. Горкото създание е умряло преди по-малко от ден. Но чуйте това — той смята, че е отровено. Няма видими рани, а венците му са покрити с нещо зеленикаво. О, и още нещо. До тялото има спринцовка.
Пендрагън точно се готвеше да каже нещо повърхностно, като например че намирането на спринцовка до канала в Степни е нещо съвсем в реда на нещата, когато се сепна. В другия край на коридора се чу тръшване на врата и те видяха Търнър да излиза от стаята за разпити №2. Пендрагън пристъпи към него.
— Свърши ли с Търнбул?
Търнър кимна.
— Добре. — Обърна се към сержанта и нареди: — Затвори в килия заподозрения. Търнър, ти идваш с мен.
— Какво има? — попита Джес, докато се спускаха по стълбите към паркинга.
— Отровено куче.
— Какво?
Пендрагън му разказа набързо, докато се настаняваха в патрулката. Сержантът утихна и се загледа през стъклото на своята врата.
— Какво откри за „Мурано Глас“ и очарователния господин Грегсън? — попита Пендрагън, докато изкарваше колата на Брик Лейн.
— О — обърна се Търнър към началника си, — нищо кой знае колко полезно, шефе. Никой от работещите там няма досие. Като малък склададжията Даниъл Бийти се е повозил на чужда кола. Но пък кой не го е правил? Алек Дарлингтън и майка му са чисти. Нищо по-сериозно от фишове за неправилно паркиране. Сидни Грегсън и жена му са излетели за Ница на двайсет и трети май. Значи ден преди взлома. Няма и капчица доказателство, която да намесва някого от тях.
— Не е кой знае каква изненада — отговори Пендрагън. — Въпреки това ще накарам Маклиби да поиска от всички замесени в това разследване да дадат доброволно ДНК — проба.
Отново замълчаха и Търнър гледаше как сградите прелитат край тях, когато главната улица отстъпи на малка странична уличка. Пендрагън спря до редица бели метални колчета, които отделяха улицата от покрития с трева парцел. Зад него се виждаше тясна пътека от засъхнала кал, която се спускаше до бетонна алея, простираща се покрай канала. След няколко крачки стигнаха до ръждясала ограда от метална мрежа. Оттам видяха едрата фигура на сержант Смит с яркожълта жилетка. Той стоеше с още трима души в средата на парче земя, покрито с големи късове бетон, купчини ръждясали бензинови туби и по някоя туфа висока трева.
Кучето лежеше на тъжна купчинка върху малко чакъл. Очите му бяха отворени и млечнобели, но нямаше много признаци на разложение по тялото му. Потъмнялата му кафява козина беше кална и от нея се носеше силна миризма на урина.
— Няколко деца намерили горкото животно — обясни сержант Смит, когато Пендрагън и Търнър стигнаха до трупа. — Прибрах в плик спринцовката и запазих доколкото може мястото на произшествието, сър.
— Добра работа, Смит — кимна Пендрагън. Клекна и огледа внимателно зелените петна по венците на кучето. — Добре, така или иначе ще пратя някого да го прибере. Смит, можеш ли да накараш хората да си вървят? Един Господ знае защо са се струпали тук. Сержант… — Погледна към Търнър. — Сержант!
Джес се обърна и Пендрагон видя, че е много блед, а очите му са пълни със сълзи.
— Как може някой да извърши подобно нещо?