Выбрать главу

Поради необичайно топлото време ларвите са се развили значително по-бързо, отколкото при обичайните външни температури.

В куче №1 не са намерени яйца. Това определя часа на смъртта не по-рано от 18 часа от намирането на трупа.

В две кучета (№3 и 4) бяха открити ларви в първи стадий на развитие.

Това определя времето на смъртта между 18 и 38 часа от намирането на тялото.

При останалите две кучета (№2 и 5) наблюдаваме присъствието на ларви във втори и трети стадий на развитие, което определя времето на смъртта като 50 до 90 часа преди откриването им.

И трите кучета са убити по сходен начин — чрез използването на силна отрова. Предварителният анализ показва необичайно високи равнища на арсеник.

Спринцовката, намерена до куче №1, показва следи от същата отрова. По резервоара на спринцовката е открита нишка от черен синтетичен материал. В момента тя се анализира в лабораторията на Ламбит Роуд.

Той остави доклада на бюрото и прекара пръсти по челото си. Каква бе връзката между кучетата и смъртта на Керим, Мидълтън и Кетъридж? Трябваше да има някаква връзка. Трима мъртви мъже и пет мъртви кучета в район от няколко квадратни километра и всичко само за една седмица? Кучетата не може да са били „упражнение“, както инспектор Грант се изрази. Ако убиецът е експериментирал, преди да убие първата си жертва, защо е продължил да убива кучета? Не, тази теория не издържаше на критика.

На вратата се почука. Той вдигна очи и видя Джейни Мартиндейл. Тя беше дребна, не повече от един и петдесет, с къса черна коса, момчешко лице и фигурка.

— Сър? Съжалявам, че ви прекъсвам.

— Няма нищо. Бях потънал в мисли, но безплодни. — Той й се усмихна.

— Реших, че това може да ви заинтересува. — Тя му подаде затворен найлонов плик. Вътре имаше парче червен плат. Той го взе и се вторачи в него през найлона.

— Това е кадифе, сър. Намерих го на стълба на вратата на място №2. Един изоставен парцел близо до железопътния мост при Сикамор Роуд… шпаньола. Трудно е да се определи колко дълго е престоял там платът, но кучето е умряло преди около седемдесет и два часа. Парчето е запазило своя цветови интегритет… извинете, цвета си. Силно оцветен плат като този избелява на слънчевата светлина, а напоследък имаме ненормално силно слънчево лъчение. След толкова кратко време деградацията не е видима с просто око, но под микроскоп личи. Бих казала, че кадифето е прекарало на стълба не повече от седмица и най-вероятно три дни, както и куче №2 е мъртво от три дни. Обикновено не бих си позволила да кажа нещо подобно, но ако го прибавиш към златната нишка и отпечатъка от пантофка, намерен на местопрестъплението у Тони Кетъридж…

Пендрагън кимна.

— Някой се маскира.

Джейни Мартиндейл вдигна рамене.

— Това е теория.

— Точно така, доктор Мартиндейл.

Тя се засмя.

— Още не съм доктор… засега, господин главен инспектор! Да се надяваме, че след шест месеца ще бъда.

— Добре… благодаря, госпожице Мартиндейл.

След пет минути отново се почука на вратата и началник Хюз надникна в кабинета.

— Зает ли си?

— Всъщност точно се канех да почукам на твоята врата. — Той си погледна часовника. — Моето време почти изтече.

Тя седна на края на бюрото.

— Точно затова исках да те видя.

Пендрагън вдигна ръце.

— Добре, направих каквото можах. Делото е твое.

— Джак, може би бях несправедлива към теб. Изглеждаш разбит. Беше дяволски тежка седмица.

Той я гледаше изненадан.

— Току-що ми се обадиха от лабораторията. Открили са мъничка проба ДНК върху синтетичното влакно, което са намерили върху резервоара на спринцовката. Може да е от някой, който няма никаква връзка със случая, но ще направят всичко възможно, за да го установят. Казаха ми, че си изпратил сержант Маклиби да събира доброволни ДНК — проби от всички, които са свързани дори бегло със случая.

— Да.

— Добър ход. Ако доктор Нюман успее с пробата на влакното, ще ни бъде от полза да има с какво да я сравним.

Той пусна бледа усмивка.

— Радвам се да чуя, че съм направил нещо както трябва.

Хюз погледна снимките на кучетата.

— Освен това ми се обади командир Фергюсън.

— Е?

— Веднъж и той да е доволен, но въпреки това е доста кисел, защото още не сме хванали „убиеца от Майл Енд“.