— О, Боже! Дори проклетият командир използва това смешно…
— Командир Фергюсън се смята за „народно ченге“ — прекъсна го Хюз с бледа усмивка. — И това съвсем неофициално казано.
Пендрагън въздъхна.
— Значи е кисел заради убийствата, но…?
— Радва се, че сме хванали копелетата, които наводняваха пазара с евтино екстази.
Пендрагън вдигна вежди.
— Търнбул е направил пълни самопризнания. С доктор Ейдриън Фрамптън произвеждали хапчетата, но имаме и имената на половин дузина дилъри. Можем да кажем, че със сигурност сме спрели разпространението за… о, най-малко за месец. Докато някой друг хитър копелдак не се включи в бизнеса.
— Значи залавянето на Търнбул ми спечели отсрочка?
— Кратка, Джак, много кратка. Но знаеш ли какво? Аз съм съвсем сигурна, че наближаваме „убиеца от Майл Енд“.
— Ще ми се да можех да споделя твоята увереност — поклати глава Пендрагън.
Главният инспектор точно беше загасил лампата и затваряше вратата, когато телефонът иззвъня. В течение на секунда обмисляше дали да не го зареже, но след това запали лампата и се върна в кабинета си.
— Пендрагън.
— Господин главен инспектор? Джефри Стоукс се обажда. Не бях сигурен дали сте още в управлението.
— Професоре, какво мога да направя за вас?
— Е, мисля, че аз мога да ви помогна. Май малко се вманиачих по вашия случай. Изостанах доста с учебната програма и дори пренебрегнах студентите си! — Той се изсмя с някакво странно скимтене. — Обаче смятам, че не съм си загубил напразно времето. Може ли да прескочите до лабораторията?
Пендрагън си погледна часовника. Показваше 6:32.
— Ами…
— Направих много вълнуващи открития.
Пендрагън си помисли, че онова, което учените смятат за „вълнуващо“, не е и наполовина толкова интересно или полезно, колкото си въобразяваха. Обаче си спомни колко много неща вече беше открил професорът, и то почти от нищо, затова се съгласи да прескочи до „Куин Мери“.
Докато минаваше покрай приемната на управлението, един млад униформен полицай, който застъпваше на нощно дежурство, го видя и каза:
— Сър, точно мислех да дойда в кабинета ви. Току-що се обади някой си… — той направи пауза, за да погледне в бележника си — господин Джеймисън. Живее на Сикамор Роуд. Каза, че онази вечер видял нещо странно.
— Странно?
— Мисли, че е видял някаква жена да излиза от запуснатия парцел, където беше намерено едно от кучетата.
Пендрагън се смръщи.
— Кога?
— Каза, че във вторник около полунощ. Каза, че жената изглеждала странно.
— Полицай, какво значи „странно“?
— Очевидно я е зърнал само за кратко, но носела дълга до земята рокля и имала дълга черна коса. Звучи малко шантаво, нали? Може и да е ударил едно в повече.
Пендрагън кимна.
— Благодаря, полицай. — И пое към изхода. Вторник вечерта се падаше преди около седемдесет и два часа. Куче №2 беше намерено на запуснатия парцел близо до Сикамор Роуд и показваше втора степен на развитие на ларвите. А и как се бе изразила Сю Латимър: „Убиецът вероятно се конти…“
— Господин главен инспектор, радвам се да ви видя отново — топло го поздрави Стоукс, докато го водеше към лабораторията.
— И какви са тези вълнуващи открития, които споменахте?
— Толкова са много, че не зная откъде да започна.
Пендрагън внимателно погледна професора и изведнъж осъзна, че този човек е много повече женен за своята работа, отколкото той за своята. И вероятно беше още по-самотен. Е, аз поне имам среща тази вечер, помисли си Пендрагън. Зачуди се дали професор Стоукс е излизал с жена от бала по случай дипломирането си.
— Добре — продължи Стоукс, — да караме едно по едно. Костта. Моля, благодарете на доктор Нюман от мое име. Костта беше особено показателна.
— В какъв смисъл?
— Ами на нея намерих съвсем малка следа от тъкан. — Той отиде при една от футуристичните си машини и я потупа лекичко. — Нашият ДНК — анализатор няма равен. Всъщност Томас, нашият технически гений, сам го модифицира. Той е много по-усъвършенстван от машините в Куантико8.
— И какво открихте?
— Нашият скелет е на млад мъж от бялата раса, на възраст между петнайсет и двайсет и пет. Умрял е между 1580 и 1589 г. Причината за смъртта? — Стоукс направи пауза за драматичен ефект и впи поглед в очите на Пендрагън. — Отравяне с арсеник.