Пендрагън направи учудена гримаса.
— Е, това е направо…
— Вълнуващо, нали? Но има още, господин главен инспектор. Пръстенът. Аз отново проучих основното изображение. Пуснах го през различни филтри и усилватели, но трябваха отпочинали очи, за да забележа нещо, което бях пропуснал. Томас…
— Вашият технически гений?
— Да, същият. Той разгледа снимката на пръстена и откри аномалията от едната страна на скъпоценния камък.
— Аномалия?
— Да, елате да видите. — Стоукс отиде до едно бюро и се наведе над голямо увеличение на пръстена. — Ето. Виждате ли издутината? Вземете — каза той и подаде лупа на Пендрагън.
Главният инспектор се взря в снимката през лупата и попита:
— Какво е това?
— Добър въпрос. Аз доста размишлявах над него и стигнах до единственото възможно заключение. Това не е обикновен епископски пръстен. Да, с голяма доза вероятност е принадлежал на Борджиите, което на първо място означава, че съвсем не е обикновен. Смятам, че това е прочутият „отровителски пръстен“ на Лукреция Борджия.
— „Отровителски“ пръстен?
— Да, знаете ли коя е Лукреция Борджия?
— Да, зная, че е дъщеря на папа Александър. Била е прословута нимфоманка и вероятно убийца, в зависимост от това кой исторически разказ си готов да приемеш за истина.
— О, инспекторе, не се колебайте толкова. Лукреция Борджия е била истинско зло. Известно е, че е убила поне трима души. И този пръстен… точно този пръстен… почти напълно сигурно е оръжието на убийството, с което е видяла сметката на тези хора. Документи, съставени след нейната смърт, ни съобщават, че е притежавала пръстен, чието описание отговаря на този. — Той потупа с пръст по снимката. — Камъкът се отварял назад и отвътре се издигал шип. Тя го намазвала с особено силна отрова, която нарекла кантарела. Основната съставка на кантарела е арсеник, но никой не знае точната рецепта. Според някои извори рецептата е записана във вътрешността на пръстена.
Пендрагън се вторачи във фотографията.
— Значи тази малка издутина, която вие наричате аномалия, е механизмът, използван за отваряне на пръстена?
— Точно така. Лукреция натискала това малко лостче, капакът се отварял, шипът се показвал и… е, останалото може да си представите.
— И какво се е случило с пръстена? — попита Пендрагън.
— Това наистина е вълнуващо. Изчезнал е.
— Изчезнал?
— Всъщност е изчезвал два пъти. Лукреция умира във Ферара през юни 1519 г. и пръстенът не е споменат сред ценностите, които е притежавала. Знаем, че мнозина са искали да сложат ръка на него, включително третият й съпруг Алфонсо д’Есте, който я надживява с петнайсетина години. Обаче почти сигурно е, че не успява да го намери.
— А вторият път?
— Има една история, че в края на шестнайсети век пръстенът е използван в опит да бъде убита Елизабет Първа.
Пендрагън го изгледа невярващо.
— Трудно ви е да го повярвате, господин главен инспектор? Е, няма нужда. Правени са много опити кралицата да бъде убита. Не трябва да забравяте, че религиозният хаос, създаден от нейния баща Хенри VIII, смущава цялото й управление и гневът на католиците се засилва с унижението на Великата армада през 1588-а. В Англия са изпращани йезуити мисионери, за да втълпяват омраза срещу Елизабет, и някои от тях са били обучени убийци.
— Нямах представа. Значи смятате, че скелетът принадлежи на религиозен фанатик, който се е опитал да убие английската кралица?
— Е, не мога да бъда напълно сигурен. Почти нищо не е известно за опита за убийство с използване на пръстена, принадлежал на Лукреция Борджия. Той се е изгубил и изглежда цялата история е била потулена. Но мнозина учени вярват, че убиецът едва не успял.
— И затова са потулили станалото?
— Точно така.
— Но в това няма смисъл. Ако скелетът принадлежи на този тайнствен убиец, как е умрял от отравяне с арсеник?
— За жалост, господин главен инспектор, мисля, че това никога няма да разберем.
42.
Степни, събота, 11 юни, 7:00 вечерта
Встъпителните акорди на „Господи, помилуй“ от Палестриновата меса за папа Марцел се понесоха от високоговорителите, когато мъжът прекоси пода до високото огледало в подвижна рамка в ъгъла. Помещението беше осветено само със свещи, които хвърляха трепкащи сенки по стените и тавана.