Странно, но за мен това не бе вечеря, а по-скоро събиране, независимо че присъствахме само ние, четиримата обитатели на къщата. Причината се коренеше, може би, в лукса, тъй необичаен за една вечеря. А може би и в липсата на семейна спойка, нещо, за което обаче не носех никаква вина.
Мистър Калхън ме заведе под ръка до масата. Не разбрах дали стори това, защото бях гостенка, или защото двамата тъкмо разговаряхме, когато ни повикаха на масата. Едно нещо обаче знам със сигурност — маркизата не изглеждаше никак възхитена.
Трапезарията се намираше на отсрещната страна на залата и по издължената си форма напомняше италианска манастирска магерница. Стените имаха покритие от тъмен лак, а по ръбовете преминаваше боядисана ивица. Над шкафа за съдовете висеше старинен гоблен. Високи столове, тапицирани с кадифе, стояха около полирана ренесансова маса с разстлана брокатена покривка в средата. На нея ни очакваха многоетажна купа, пълна с плодове, както и два високи свещника. Свещите им, както и тези от стенните ниши, бяха и единственото осветление в залата. Мистър Калхън ми посочи къде да седна — на една от надлъжните страни, откъдето покрай купата с плодовете можех да гледам Дамарис право в очите. Самият той се разположи на долния край на масата, близо до гоблена. Маркизата пък си избра място отсреща. Последва едва забележим сигнал и прислугата започна да поднася ястията.
Не след дълго наострих уши дали няма да чуя някоя скрита виола или флейта. Защото единственото, което отсъстваше в тази обстановка, бе камерният оркестър. Зад всеки от столовете стоеше изправен по един прислужник и тази подредба не бе лишена от смисъл, тъй като седяхме на такова разстояние един от друг, което не ни даваше възможност да предаваме ястията от ръка на ръка. Храната изглеждаше съвсем обикновена, но заедно с това бе и извънредно изискана, нещо, което до този миг не бях срещала в живота си. Трепкащата светлина на свещите придаваше на лицата ни призрачен вид. Погледнах крадешком към Дамарис — тя се хранеше съвсем тихо и безшумно, като не вдигаше очи от чинията. Леля й пък от своя страна седеше изправена на стола си и придружаваше поднасянето и отнасянето на ястията със звучния си глас.
— Мисис Кабът и нейният комитет ще дойдат утре на чай, Рос. Ще можеш ли да се освободиш?
Рос Калхън махна нетърпеливо с ръка.
— Нали знаеш, че в момента водя преговори за сливане с една фирма. Не мога да ти обещая, че ще взема да прекъсна разговорите заради някакви си там повърхностни ангажименти.
— Това не са повърхностни ангажименти. Дамите вече многократно те помолиха да определиш датата за празничната вечер. Не можеш постоянно да ги залъгваш с празни обещания.
— Не залъгвам никого. Но трябва да те предупредя, Марина, че ако тези жени продължават да ме притискат, няма да постигнат нищо. Не искам някакви си бостънски квачки да накълват колекцията ми, преди да я каталогизирам и изложа по най-добрия начин.
— Много добре знаеш, че Уорън Слоун ще ти помогне. А освен това си помислих, че и мис Стантън е поканена тук именно с тази цел. Гласът на Марина Орсини бе мек като кадифе, аз обаче се почувствах, сякаш отнякъде полъхва студен вятър. Всичко в мен се стегна, във въздуха се таеше опасност. Рос Калхън я изгледа хладно с дълбоко разположените си очи.
— Мис Стантън бе поканена, с цел да посети своята приятелка Дамарис. Силно се надявам, че тя ще остане сред нас по-дълго време, за да й прави компания и може би, за да я дари с утеха. — Колко чудати слова, помислих. — Освен това не ми се вярва, че една тъй хубава млада жена ще поеме отговорността да се занимава със съкровища от епохата на Медичите; все пак в колекцията ми има множество чупливи предмети, които отгоре на всичко могат и лесно да се загубят.
Въпреки направения комплимент, в мен се надигна негодувание. Не можах да се сдържа и отвърнах:
— Естествено, бих се заела с една такава дейност едва след като се сключи надлежната застраховка. Не мисля обаче, че това представлява някакъв проблем. Миналата зима, например, направих опис на колекцията Ренселър в Ню Йорк. Самата аз бях застрахована и отгоре на всичко нито един от предметите не се счупи или загуби. Все пак не съм съвсем без опит, поне що се отнася до боравенето с антикварни предмети.
Думите ми прозвучаха малко самохвално, признавам си; след това уж случайно ръката ми се плъзна към брадичката, така че рубинът да проблесне на трепкащата светлина. Вдясно от мен Марина Орсини издаде тихо възклицание. Не й обърнах внимание. Изгледах хладно Рос Калхън и установих със задоволство, че реагира като човек, комуто някое миличко, любвеобилно котенце внезапно е показало ноктите си.