Скоро се почувствах по-освежена и поех обратно към дома.
Отвори ми Хопкинс, икономът, който се загледа леко шокиран в разрошената ми коса.
— Моля ви, Хопкинс — обърнах се приятелски към него, докато ми помагаше да снема палтото. — Кажете, закъснях ли много за чая?
Явно, че начинът, по който се принизих до него, му допадна и ледът по физиономията му се разтопи.
— О, не, мис Стантън, в никакъв случай. Незабавно ще изпратя Сара горе с пресен чай. Мис Дамарис нареди да ви кажа, че ви очаква в будоара си.
Качих се горе и намерих приятелката си в превъзходно настроение.
— Тайничко си се измъкнала оттук, а? — започна тя. — Засрами се! Казвай веднага, Вини, случи ли ти се нещо интересно? Някое приключение? Очите ти блестят много особено.
— Е, и ти не приличаш на човек, прекарал безутешен следобед.
— Позна. Уорън… мистър Слоун… беше тук. Дойде малко след твоето излизане и ми донесе скиците за цветната украса — знаеш, във връзка с дебюта. Той притежава изключителен усет за тези неща. Всичко ще бъде просто божествено! — Внезапно обаче очите й потъмняха. — Бедничката ми леля Марина — продължи тя унило. — Тя очаква толкова много от това празненство, а аз… аз сигурно ще я разочаровам.
— Говориш безсмислици — прекъснах я с категоричен глас.
— Вини, бъди честна към мен. Ти виждаш нещата такива, каквито са, така че нека не се заблуждаваме. — При тези думи Дамарис ме изгледа открито. — Празненството преследва няколко цели: На първо място то е моят дебют в обществото, на второ място представлява генерална репетиция за галаприема и най-накрая, грубо казано, е замислено като плесница в лицето на местните величия. Кажи ми откровено, Вини, вярваш ли наистина, че мога да се справя с тази отговорност? Майка ми или, например, ти щяхте да бъдете изключителни. Защото вие двете сте омесени от друго тесто.
— Защо не обясниш на леля си какво ти е на душата?
Дамарис отмина с мълчание моя предизвикателен въпрос.
— За щастие, никой и не очаква от мен да се впусна презглава в удоволствията. Никой няма и да забележи, ако изчезна по някое време. Странно. Трябва да ти разкажа някой път за нашите предци и младежките години на татко. Очевидно в жилите ми тече разводнена кръв. Клетият татко!
Реших да сменя темата, но в този миг вратата се отвори и Дамарис възкликна с видимо облекчение:
— А, ето го и нашият чай.
Тя се зае с поднасянето на напитката и най-накрая Сара напусна недоволна стаята като затръшна вратата зад гърба си.
Дамарис изпръхтя с презрение.
— Какво момиче, а? Работи извънредно съвестно, но това любопитство ще й изяде главата. Като капак на всичко сестра й служи при мисис Кабът, знам го от Меги. Можеш да си представиш как само ни одумват онези кози.
— Леля ти знае ли?
— Не, от мен също няма да го научи. И бездруго си има предостатъчно проблеми. А и какво от това? Няма какво да крием от тези провинциалисти тук. — Тя вирна горделиво глава, но порцелановата чашка затрепери в ръката й и побързах отново да сменя темата.
— Кога ще дойдеш в зимната градина да видиш какво сме направили? Трябва да ти призная, че всеки път, когато се озова на това място, съм готова да престъпя десетата Божа заповед. Съкровищата на баща ти буквално ме опияняват.
Дамарис се разсмя.
— Имай предвид, че все още не си видяла всичко. Освен предмети от злато и сребро, има и произведения от текстил. Гоблени… на един от тях е изобразена легендата за двете сестри, разказвах ти за тях. Но откакто се върнахме, не съм го виждала. Старинна църковна утвар, везмо й най-накрая — дантелите! Когато ги видиш, направо ще онемееш, Вини! — На това място гласът й се сниши. Спомням си, че веднъж, когато бях съвсем малка, мама си сложи от тези дантели. Роклята й беше бяла, от рипсена коприна, с широк кринолин и гарнитура от венецианска коприна с втъкани сребърни нишки. Един път, преди да излязат някъде с татко, тя дойде в стаята ми с тази рокля, приличаше на принцеса от приказките.
След тези думи тя се умълча и продължи да отпива от чая си.
Понякога се питах дали изобщо съществува безопасна тема в общуването ми с Дамарис. Реших да заговоря за нещо друго.
— Разкажи ми за скиците, които е донесъл мистър Слоун.
Лицето й светна.
— Това ще бъде един вид подготовка за галапразненството… ако татко си даде разрешението, разбира се. Между нас казано, Вини, страхувам се, че може и да не позволи. Заинати ли се, става непреклонен като Макиавели. О, Вини, трябва да видиш скиците на Уорън! Той, милият, е провел истинско научно изследване, само и само да ни достави радост. Лилии и бръшлян, зюмбюли и бели теменужки… за него цветята ще бъдат символи, като на старите гоблени. А за случая единственият възможен цвят, разбира се, е невинното бяло.