В този миг иззад гърба ми долетя глас:
— Кажете, не е ли направо неповторима?
Обърнах се. Пред мен широко усмихнат стоеше Уорън Слоун с ръце, скръстени на гърба.
— Имам предвид Мадоната — добави той с лека ирония. Дали бе забелязал безмълвната сцена? Аз във всеки случай нямаше да го попитам.
Спомних си, че Дамарис смяташе този човек за извънредно тактичен. Права бе — той просто продължи да говори дружелюбно, оглеждайки внимателно платното; очевидно ми отпускаше време да се овладея.
— Една от любимите ми картини. Често идвам тук и след това се чувствам истински обогатен. Тази творба те кара да прозреш собственото си несъвършенство.
Той изрази с думи точно онова, което си помислих малко по-рано!
— Успяхте ли да разгледате вече онзи Тициан до нас? Разкошна творба! — При тези думи той се поклони, и за свое голямо учудване, аз го хванах под ръка. Тръгнахме из залите, развълнувани от допира с изкуството. Слоун имаше връзки в музеите и затова за него бяха достъпни и онези експонати, които все още не бяха изложени официално. Колкото и да обичах да общувам сама с изкуството, все пак почувствах, че разговорът със специалист ми доставя наслада и ме обогатява. Внезапно Слоун замълча, след което се усмихна.
— Точната дума е наслада. Дали пък да не си позволим едно малко удоволствие? Какво ще кажете за шоколад и сладкиши?
— Защо не? Ще ми бъде много приятно! — отвърнах аз незабавно и без всякакво колебание.
Слоун ме заведе в малка сладкарница наблизо. Тук го познаваха; собственикът, дребен мустакат виенчанин, се забърза насреща ни и с широк жест ни посочи една от най-добрите маси. Той тъкмо наместваше стола ми, кога то вдигнах поглед и на една от страничните маси съзрях дамите Кабът. Дъщерята усети, че я гледам и сведе смутено очи.
За момент почувствах как кръвта нахлува в главата ми, но се овладях и се изправих на стола си. Това бе моят свят, свят на изкуството и следобедните разходки, в който, разбира се, имаше място и за следобедни срещи с колега — мъже. За мен бе повече от ясно, че независимо от богатството и дарителските си напъни, дамите отсреща не представляват нищо повече от едни невежи дилетантки. В този свят Слоун и аз ги превъзхождахме. Освен това, обади се дяволчето в мен, той е безспорно привлекателен мъж и този факт едва ли е убягнал от вниманието им.
В този миг направих нещо, от което би трябвало да се срамувам. Изобщо не ми и минаваше през ума, че използвам Уорън като инструмент за осъществяването на замислите си, просто всичко тръгна сякаш от само себе си. Положих небрежно ръка на масата и рубинът ми заблестя ослепително. Наместих стола си така, че дамите да виждат нашите лица съвсем ясно, приведох се напред и безогледно зафлиртувах с Уорън.
За момент Слоун сякаш се сепна, но за момент погледът му се спря на страничните маси, веждите му се вдигнаха в комично учудване и той незабавно се включи в играта. Разговаряхме весело, тихият ни смях изпълни залата, очите ни заблестяха въодушевено, покрай нас затанцуваха келнери, а мустакатият собственик направо засия. Той сметна нашия етюд за истински флирт и дори ни изпрати циганин с цигулка да ни посвири „на ухо“. Когато изпълнението приключи, Слоун с щедър жест му пъхна бакшиш, пое нежно ръката ми с пръстена и я поднесе устните си.
— Мисля, че за финална сцена беше добре — промърмори той.
— Тръгваме ли? — Помогна ми да си облека палтото, подаде ми маншона и двамата демонстративно напуснахме заведението.
Малко по-късно стигнахме до не тъй изисканата част на парка. Спряхме на едно място, погледнахме се един — друг в очите и като по даден сигнал избухнахме в гръмогласен смях. Слоун сне шапката от главата си и я взе под мишница.
— Нужна ми е малко почивка след цялото това представление! — Хвана ме за ръка и се затичахме като щастливи малки ученици, избягали от училище. Най-накрая, останали без дъх, се отпуснахме на една пейка.
— Боже мили! — възкликнах и с ръка избърсах потта от челото си. — Би трябвало да се засрамим, но аз не мога. Длъжна съм да ви съобщя, мистър, че изиграхте ролята си просто великолепно.
— А аз пък се налага да призная, мис, че с очарователна партньорка като вас това не представлява никакъв проблем. — После ме погледна прямо. — Бяхте направо пленителна.
— Сега обаче трябва да тръгвам. Дамарис сигурно вече ме очаква за чая.
Слоун също се изправи на крака.
— Ще ви поизпратя донякъде, поне до ъгъла. Вече се стъмва.
Той обаче ме придружи не до ъгъла, а чак до градинския портал. Там се поклони, после сякаш се поколеба за миг, усмихна се дяволито и поднесе ръката ми към устните си както в сладкарницата.