Рос Калхън се заключи през целия ден в зимната градина заедно с кочияша и градинаря. На определени интервали от време оттам се изнасяха разкошно подредени плодове и цветя, вечнозелени растения и алени рози.
По небето се сгъстиха градоносни облаци и си помислихме, че тази година обичайните празненства ще отпаднат. Но дойде време за празничната вечеря, небето се смили над нас и се проясни. Ставахме вече от масата, когато отвън прозвучаха песни и весели смехове.
След всичко, което се случи, не се радвах особено на предстоящия празник. Съвсем отчетливо осъзнах колко съм самотна и неведнъж от очите ми бликваха сълзи на самосъжаление. Накрая обаче успях да сподавя своята сантименталност и се скрих зад бронята на едва ли не старомоминска недостъпност. На самата Коледа щях да се измъкна рано — рано от къщата и в църквата щях да осмисля празника в неговата истинна значимост. Не исках нищо повече.
Всичко се разви обаче по различен начин. Тайнствената магия на коледната вечер отново успя да събере чуждите и самотни души и ги приобщи към голямата човешка общност. Градът Бостън, не кореняците граждани, не по-късните заселници, а самият град ни прие в обятията си. Отново се усещаше онази атмосфера на другарство и любов към ближния, допринесла тъй много за растежа на града и невидима сила сякаш бе изличила надменността и предразсъдъците от хорските сърца. Дамите от обществото си оставаха у дома и приемаха гости; през това време мъжете, младежите и девойките поднасяха почитанията си на приятели и познати. Някой от посетителите оставаха по-дълго, други само минаваха и заминаваха. Камбанката на външната врата звънтеше непрестанно и отвън нахлуваше студен зимен въздух и слаб аромат на бор. В къщата царуваха веселието, смехът и човешката топлота.
Марина разнасяше ароматичен пунш в големия салон и ехото на звънливия й смях стигаше чак до мен. От библиотеката долитаха мъжки гласове, прекъсвани от звуци на арфа. Аз самата обаче мъдро стоях на разстояние от библиотеката. Представиха ми изискан сивокос мъж — член на прочутия бостънски литературен кръг — остроумният, одухотворен разговор, който проведохме, бе истински балсам за душата ми. В този момент се чувствах толкова щастлива, че от съзнанието ми буквално се разнесоха черните облаци, надвиснали над мен в последно време.
Моят нов познат ми предложи да участвам в някои от интелектуалните забавления в града, сбогува се и усмихната го изпратих с приятелите му до външната врата. После импулсивно се отправих направо към зимната градина. Вратите й вече бяха широко разтворени и пред погледа ми се появи високо дърво, стигащо чак до покрива. Стотици свещи горяха по клоните му, обсипани със скъпоценна коледна украса. Приближих се с широко разтворени очи. Помежду декоративните лъскави украшения тук — там блестяха и предмети с истинска художествена стойност — медальон, брошка и чудати накити с форма на кораб или на митични същества, носени в минали времена от елегантни царедворци. Очевидно Рос лично бе окачил тези украшения на дървото. Самата мисъл за него отново помрачи настроението ми.
Напуснах зимната градина и се отправих към голямата бална зала, където се надявах да се усамотя за малко със себе си. В помещението бе съвършено тихо, но не след дълго осъзнах, че не съм сама. До камината, в сянката, хвърлена от високата облегалка на някакъв диван, страстно се прегръщаха двама души. Набраната коприна на роклята на Дамарис се притискаше плътно до добре познатия ми туид, а тънките й ръце обгръщаха неговите рамене. Почувствах се неудобно и се извърнах; обземе тъга, а в сърцето си усетих пустота.
В предните помещения все още цареше весело оживление. Отвсякъде се чуваха смехове, звънтяха чаши. Незабележимо си проправих път между присъстващите и потърсих убежище в една ниша, скрита зад палми. Бе нишата, в която на празненството Рос Калхън ме покани да танцуваме. Колко различно бе всичко тогава, помислих си. Внезапно отвън долетя тих шум, който започна постепенно да се засилва — чуден звън на сребърни камбанки, придружен от ясно песнопение. Всички присъстващи се струпаха по прозорците, някой разтвори широко входната врата, сиянието от къщата освети улицата и весела група младежи, пеещи коледни песни, нахлу вътре и изпълни дома с празнична музика. Още от детството си в Ню Йорк познавах обичая на Бъдни вечер певци да обикалят домовете. При този спомен очите ми се напълниха с парещи сълзи.