И така, облякох си тъмновиолетовата рокля, подредих фризурата по-грижливо от всеки друг път и се отправих към трапезарията, за да изиграя за пореден път ролята на чаровен гост и компаньон. Дамарис се чувстваше вече значително по-добре, но все още не искаше да напусне стаята си. Тя настоя с пронизителен глас да я оставят на мира и вратите към стаята й да се заключат.
— Може пък това да е най-доброто решение — обади се Марина. — Един Бог знае какво ще изтърси в това си душевно състояние. — Произнасяйки тези думи, тя се хвана за челото, но бързо се овладя и отново се посвети на домакинските си задължения. Все още не можех да проумея напълно промяната, настъпила в нея през последните седмици. А може по-рано да съм била просто заслепена от излъчването й, кой знае? Бе отслабнала, по лицето се появиха дълбоки бръчки и за пръв път тя изглеждаше на годините на Рос. Дотогава смятах, че е по-младата от двете сестри, но промених мнението си. Преди всичко биеше на очи болката, стаена в погледа й. Вероятно тъкмо тя беше злата сестра от легендата, лично аз бях убедена, че е точно така. Но въпреки всичко болестта на Дамарис я хвърляше в отчаяние.
Душевното състояние, в което се намираше, не й пречеше обаче да изиграе отлично ролята си на светска дама, искрящото очарование, с което се движеше сред гостите, наистина бе достойно за възхищение.
— Колко се радвам, че отново сте тук… о, чудесно е да ви видя отново сред нас… не, нашата прелестна дебютантка днес не се чувства особено добре; винаги е била твърде крехка и зимата не й понесе добре… естествено, тя настояваше да присъства, но нямаме право да рискуваме и затова не я пуснах да дойде. Отрупаха я с толкова много покани, че горкото дете просто не е в състояние да издържи на натоварването… трябва да се щади. — Изключително умело тя изграждаше точно определен образ на Дамарис — девойка, която в резултат на многобройните си светски ангажименти буквално не се свърта у дома. По същото това време обаче племенницата й се криеше в стаята си зад залостените врати и затъмнени прозорци — трепереща от ужас и измъчвана от кошмари. Тази информация получих от Меги.
— Състоянието й е неописуемо, мис. Въобразила си е, че новата година няма да й донесе нищо друго, освен беди и нещастия. Наложи се медицинската сестра да й обещае, че ще отключи вратите едва след като и последният гост напусне дома. Не желае да види дори и собствената си леля; маркизата е направо потресена.
В късния следобед се появи и Уорън Слоун, както винаги в безгрижно и весело настроение — поне външно.
— Помислих си, че днешният ден е твърде подходящ за атака на крепостта. Долу на входа Хопкинс ми хвърли унищожителен поглед, но не посмя да ме спре. Лавиния, трябва да видя Дамарис! Помогнете ми, моля ви!
— Просто не е възможно. Тя отказва категорично да говори както с мен, така дори и с леля си — А иначе как се чувства?
— Според Меги вече е по-добре. Поне що се отнася до…
Имате предвид физическото състояние, а не душевното, нали? Моля ви, не заобикаляйте въпроса, длъжни сме да гледаме фактите право в очите. Човек трябва да е здрав като вол, за да издържи на изпитанията, които се струпаха върху Дамарис. А знаем, че я крепи единствено желязната й воля.
Явно и двамата мислехме за едно и също нещо. На какво ли щеше да заприлича, ако я напуснеше и тази нейна последна опора? Да, наистина нещо се бе случило. Очевидно Дамарис бе открила някаква връзка между майка си и своя годеник, връзка, която според нея е имала пряко отношение към ужасната смърт на Изабела.
— За Бога, Вини, ако тя наистина смята, че… ако по тази причина… ако това й е нанесло последния удар…
— Моля ви, запазете хладнокръвие!
По лицето на Уорън се появи измъчена усмивка.
— Виновен е портвайнът. Пих повече от обичайното — имах нужда от алкохол. Вини, говоря като последен глупак, но ако предположенията ни отговарят на истината, смъртта на Ромео и неговата любима не представлява нищо в сравнение с моята участ. Хората от рода Слоун може и да не са от благородно потекло, но те много добре знаят какво значи да действаш благородно.
— Наистина сте пили много — прекъснах го с категоричен глас. — А сега си вървете у дома, Уорън. Така ще е по-добре за всички.
— Поздравявам ви за проявения от вас разум и охотно ще последвам съвета ви. Нека преди това само изкажа почитанията си на нашата уважаема домакиня. — Проследих със загрижен поглед как се отправи към Марина с несигурни крачки. Тя обаче се справи блестящо с деликатната ситуация. Заведе го в един спокоен ъгъл, наля му кафе, заусмихва се, закима разбиращо, понякога вдигаше недоумяващо рамене, но все пак изслуша докрай излиянията му. Не след дълго тя го предаде на Хопкинс и той изпроводи неудобния гост до външната врата.