При тези думи от устните на Марина се изтръгна слаб писък.
— Казахте „първо“, кое е второто? — продължи спокойно Рос.
— Второ, пропуснали сте да ни уведомите, че двамата със Слоун сте се договорили да завещаете значителна част от колекцията си на музея в Ню Йорк.
Вероятно полицаят е очаквал някаква нервна реакция от страна на Рос, но такава не последва. Последният го изгледа втренчено и каза с подчертано студен глас:
— Не знам откъде сте почерпили тази информация, но в нея няма нито една вярна дума. Може и така да му се е искало на Слоун или пък е било детинска хвалба, обаче всичко е изсмукано от пръстите.
— Опасявам се, че можем да докажем противното. Разполагаме с документи, подписани от Слоун в качеството му на свидетел, документи, които носят вашия подпис.
— В такъв случай очевидно става дума за фалшификация. — Той се владееше съвършено, само на слепоочието му затрепка някакъв мускул. — Признавам, че знаех за кражбите. Според вас сигурно е трябвало веднага да уведомя полицията, за мен обаче по-важно е да си получа обратно оригиналите, отколкото да се съобразявам с вашите представи за законност. Реших, че ще осъществя целта си най-лесно, ако извършителят остане да работи тук. — При тези думи Рос посочи с ръка към мен. — Мис Стантън, която е признат експерт, може да удостовери, че още преди месеци съставих точен списък на фалшификатите. Оттогава си отбелязвам съвсем точно всяка следваща кражба.
— И не сте имали друга причина да задържите този момък при себе си, така ли? — Какво ли загатваше? Може би изнудване? Спомних си за тайния разговор в зимната градина.
Рос замълча за момент.
— Този човек бе протеже на покойната ми съпруга — отвърна той накрая. — Исках да бъда стопроцентово сигурен, преди да повдигна обвинение. Заради нейната памет. Освен това държах да запазя случая в тайна.
Погледнах към Марина — изглеждаше потресена от разкритията.
— Не ви ли разтревожи фактът, че се отнася прекомерно любезно към дъщеря ви?
— С времето дъщеря ми ще трябва да свиква с най-различни зестрогонци, които ще я ухажват единствено заради богатството й. — Колко сухо прозвучаха думите му, помислих си аз. — Според мен в конкретния случай бе напълно безсмислено да я лишавам от илюзиите й. В последно време тя боледува често и затова смятаме скоро да се завърнем в Италия, където ще се почувства значително по-добре.
— Е, да, но преди няколко дни едва ли е била толкова зле, след като е посетила Слоун. Независимо от снежната буря.
— Не е била Дамарис — чух собствения си глас. Предварително не бях решила да призная истината, но въпреки това бях убедена, че действам правилно. Не желаех повече да залъгвам нито себе си, нито останалите. Изправих се от мястото си и погледнах инспектора право в очите. — Както вероятно сте научили, в същия онзи следобед получих писмо от мистър Слоун, в което ме молеше да го посетя. Той е мой колега и в течение на съвместната ни работа се сприятелихме.
— Значи сте се сприятелили дотолкова, че да го посетите в стаята му без придружител, така ли?
Едва — едва успях да сподавя треперенето, обхванало цялото ми тяло.
— Аз съм делова жена, инспекторе. Има неща, които може и да не подобават на девойките като мис Калхън, но за една работеща, независима жена са напълно позволени.
— С други думи разговорът ви със Слоун е бил по работа?
— О, не съм казала такова нещо. Той се тревожеше за Дамарис. Беше болна и не го допускаха до нея. Бе извънредно притеснен.
— От какво е бил притеснен? Тревожел се е за здравето й или пък от възможността да се разкрият кражбите му?
— Накъде биете, инспекторе? — прекъсна го Рос остро.
Полицаят го изгледа безизразно.
— Искам просто да кажа, че опитите му да спечели дъщеря ви са го предпазвали от изобличаване: поне за известно време. Защото много добре е знаел, че не искате да отнемете илюзиите й. Тя обаче се разболява и вече… хм… не разбира какво точно става около нея. — След опита си тактично да очертае душевното състояние на Дамарис, той продължи: — При това положение Слоун започва да се страхува, че ще изнесете истината на бял свят. Особено ако и договорите с музея в Ню Йорк наистина са били фалшифицирани, както казахте. И бидейки… хм, доста чувствителен човек, той може би е предпочел да си отнеме живота, отколкото да понесе последствията от своите действия. — В думите на инспектора прозираше неособено високото му мнение за хората, които си вадят хляба с изкуство.
— Още въпроси имате ли? — осведоми се Рос с леден глас.
— Само ще ви помоля утре да дойдете в полицията, за да подпишете декларацията и да опознаете предметите, които сме открили. Междувременно ще дадем на експерт документите с подписите, които според вашето изявление са фалшифицирани. Други проблеми не виждам. О, сещам се за още нещо… — той отново заби поглед в бележника си. — Пожелали сте да се погрижите за погребението, ако не се обадят роднини. Нямаме възражения. — После се поклони към мен. — А на вас, мис, благодаря за откровеното признание. Сигурно не ви е било никак лесно да го направите.