Кимнах разсеяно. Изпитвах чувството, че излизам опетнена от цялата тази история.
Разпитът приключи с редица рутинни въпроси. Обсъди се и въпросът за пренасянето на трупа. Калхън щеше да поеме разноските по погребението, случаят щеше да мине в архива и никой нямаше да тъгува за Уорън, освен мен, неговата полуприятелка, и Дамарис, която му бе повече от приятелка. И все пак нещо не бе съвсем наред. Притиснах чело с ръце и затворих очи.
Хопкинс изпрати инспектора навън и затвори вратата с израз на облекчение. Семейството незабавно възстанови стената около себе си — неразрушима и непревзимаема. Главата ме заболя нетърпимо.
— Трябва да се върна при Дамарис — каза тихо Марина и излезе забързана. Почаках известно време, докато тя се отдалечи на достатъчно разстояние и се изправих от мястото си.
— Лавиния. — Рос се изпречи на пътя ми. Проклех главоболието си, което ме забави. — Искам да ви благодаря… от името на Дамарис. Държането ви бе изключително.
— Казаното от мен едва ли ви е изненадало. Мисля, че вашият детектив отдавна ви е осведомил за посещението ми при Уорън.
— Така е, но нямаше да кажа нищо.
— Аха, вие сте значи кавалерът, загрижен за моята репутация! — Изсмях се по-пронизително, отколкото исках. Главата ми бучеше. — Както виждате, не последвах някогашния ви съвет.
— О, този факт не убягна от вниманието ми. В момента това може и да ви създава известни неудобства, но в перспектива ще се окаже благоприятно за всички ни. Всъщност какво ви каза той, Лавиния?
Тиктакането на часовника в библиотеката прониза слуха ми.
— Нещо за кражбите ли искаше да научи или говорихте за отровата? — продължи той неумолимо. — Спомена ли нещо за жена ми?
Пред очите ми отново изплува сцената със смъртта на Изабела, както ми я описа Уорън. Похлупих лице в ръцете си. За щастие, инспекторът не спомена нищо, което да събуди спомена за този трагичен инцидент. Който е казал, че истината винаги е за предпочитане пред лъжата, жестоко се заблуждава: и в двете са заложени капани. Нещо тук не бе наред, съществуваше още някаква страховита тайна, която вероятно скоро щеше да се разкрие. Аз обаче внезапно загубих всякакво желание да се занимавам с този въпрос. В ума ми проблесна нещо, което всъщност трябваше да сторя отдавна. Главоболието ми отлетя като с магическа пръчка.
— Искам да ви кажа — чух гласа си сякаш от голямо разстояние, — че смятам да отпътувам по най-бързия начин. Нямам повече работа на това място.
— Лавиния! — Рос тръгна към мен. Не успях да отстъпя навреме и той ме сграбчи за раменете. — Не говорете така. Преуморена сте. Къде смятате да отидете?
— Все още не знам. Пък и не е толкова важно. Ако наистина си заслужавам заплатата, която ми давате, лесно ще си намеря работа.
— Дамарис се нуждае от вас повече от когато и да било.
— Много добре знаете, че не ме допуска до себе си. Освен това вие и без това ще заминете за Италия.
— Надявах се, че ще дойдете с нас.
— Не. — Поклатих глава, но той продължи да ме държи здраво.
— Лавиния, бъдете разумна. Знам, че в момента сте объркана и че харесвахте Слоун. Опитайте се обаче да размислите трезво! Аз нося отговорността за…
— За кого? За Дамарис ли? — Не можех вече да се спра и сякаш по собствена воля ръката ми с пръстена на мама се насочи обвиняващо към него. — Или може би се опитвате да ме обезщетите за несправедливостта, извършена спрямо баща ми? Вие ли го убихте, когато сте откраднали огърлицата?
По-нататък всичко стана със светкавично бързина. Той ме пусна толкова внезапно, че за малко щях да се строполя на пода. Все пак успях да се задържа на крака и задъхана, побягнах по стълбите към стаята си. Занаизваждах като умопобъркана куфари и чанти, а след това смъкнах от закачалките и всичките си дрехи. Да се махам оттук, по-бързо да се махам. Още същия ден трябваше да отпътувам за Ню Йорк, та дори ако се наложеше да прекарам нощта на открито. И все някога и някъде сънищата и мечтите за низвергнатия ангел щяха да потънат в небитието.
— Лавиния. — В бързината бях забравила да спусна резето на вратата и той пристъпи прага, без да почука, знаейки отлично, че в противен случай нямаше да го пусна вътре. — Лавиния, погледни ме!