„Сигурно няма нищо общо с падането ви… Та той няма нарочно да ви счупи врата…“ Меги не натърти ли специално думичката „той“? Не загатна ли по този начин, че някой друг би се опитал да ме убие? Познавах вече прикритите предупреждения на Меги.
„Защото днес не можете да обвините малката ми господарка“, каза тя още.
Дамарис!
Дамарис, която според общото мнение бе убила майка си. Дамарис, която и Рос, и аз тихомълком обвинявахме за смъртта на Уорън. Същата тази Дамарис, която не бе отговорна за постъпките си. Да, но нали Меги подчерта, че приятелката ми предния ден се е чувствала „съвсем нормално“.
Нещо не бе наред. Правех някаква ужасна грешка, но не бях в състояние да я открия. Със сигурност знаех две неща и се хванах за тях като удавник за сламка: Дамарис никога не би посегнала на мен, ако е в нормално състояние на духа. Още по-малко пък би се опитала да отрови Лео — в онази ужасна нощ тя ме уверяваше шепнешком, че е невинна и че се страхува да не я обвинят.
Бях напълно убедена, че не се е опитвала да убие Леонардо. Майка си, себе си и, а може би и Уорън — да. Но Лео и мен — в никакъв случай.
Дръпнах енергично звънеца до леглото си и когато Сара се появи, я помолих да повика Меги.
Не след дълго старата прислужница дойде в стаята.
— Меги — започнах аз, — ще направиш ли нещо за мен? Иди, моля те, в библиотеката и вземи оттам една книга. Тя сигурно е доста стара и не знам точно как се казва, но в нея са описани значенията на различните цветя. Вероятно се намира на лавиците вляво от камината, до прозореца, не е изключено някой да я е преместил или дори скрил. И още нещо — не казвай никому, че я търсиш.
При тези думи погледите ни се срещнаха и се разбрахме отлично.
— Меги… какво стана с лекарството на мис Дамарис? — Ами, шишето да вземе да се счупи, мис. Докторът ни посъветва да го спрем и няма да донесе друго. Така че малката ми няма вече да го пие, нищо че на маркизата й се ще.
Вечерта Меги ми донесе поднос с храна и извади тънко томче от джоба на престилката си.
— Ето я, мис. Беше скрита зад останалите книги, обаче я намерих много бързо.
— Не те видя никой, нали?
Негодуванието, изписано в погледа й, бе толкова силно, че не посмях да я попитам още веднъж. Запрелистих книгата с разтреперани пръсти. Не открих веднага каквото търсех, тъй като по азбучен ред бяха подредени не цветята, а само техните значения. Често се срещаха и остарели, забравени наименования и се налагаше да прибягвам до помощта на речник. Започнах да съставям списък и колкото по-дълъг ставаше той, толкова повече нарастваше и вълнението ми.
Все добродетели, подходящи за млада, невинна девойка. Когато обаче стигнах до следващата група от цветя, ме обля гореща вълна:
Нима това бе ръкавицата на раздора, която Марина пое на бала?
Бял черешов цвят — измама. Предчувствието не беше ме излъгало — цветята наистина представляваха ключът към загадката. Бели божури — позор. А цветът на златото, който Уорън бе замислил като комплимент за Марина? Жълти акации — тайна любов. Жълти лалета — несподелена любов. Невен — ревност. Жълти лилии — двуличие.
Марина. Злата сестра от легендата. Внезапно в паметта ми изплуваха отломъци от различни разговори. „Последното прозвуча като заплаха“, казах тогава на Уорън. А той отвърна през смях: „Известни са ми дори някои неща, които красивата ни домакиня би предпочела да забрави… Само недейте любопитства, моля… Не позволявайте да ви въвличат.“
Цветята бяха замислени като заплаха… но в какъв смисъл? Може би Марина вече е знаела за кражбите и тъкмо онзи следобед му е поставила ултиматум. Или Уорън е искал да намекне, че може да обърне, така да се каже, и обратния край?
Туберози — опасна игра.
Да, неговата игра наистина се оказа опасна. Сепнах се, изплашена от собствените си мисли. Но връщане назад вече не можеше да има! Ако неясните ми подозрения се оправдаеха, значи не е имало нито самоубийство, нито пък опит за самоубийство. Имало е само една смъртоносна игра, завършила със смърт в зимната градина, която не е била нещастен случай. Уорън е знаел това и е трябвало да умре. Дамарис също го знаеше и за малко да умре. Бях длъжна да говоря с Дамарис. Можех да я накарам да разговаря с мен: имах власт над нея. Нали тъкмо по тази причина не ме пускаше при себе си?