Чукането на вратата се повтори. Избутах стола си назад, станах и отидох да отворя.
— Не исках да те будя. — Джими Кийт бе самият образ на разкаянието, при все че нямаше причина за това, защото вече наближаваше обяд. Дорийският му диалект вече не ми правеше впечатление.
— Не сте ме събудили, всичко е наред — излъгах и стиснах челюст, за да потисна прозявката, която щеше да ме издаде. — Моля, заповядайте.
— Мислех, че може да искаш малко помощ с печката.
Студът нахлу в къщурката заедно с него, полепнал по якето му също като миризмата на соления въздух, която идеше откъм морето. Не можех да видя много от пейзажа зад гърба му, защото над вълните бе надвиснала мъгла като огромен облак, прекалено тежък, за да го отвее вятърът. Джими остави калните си ботуши на изтривалката, влезе в коридора, запъти се към кухнята и отвори вратичката на печката, за да провери огъня, който бях подклала по-рано.
— А, направила си го и да знаеш, добре си го направила. Трябваше да ме повикаш.
Той измете пепелта от печката и пренареди въглените. Грубите му ръце се движеха толкова бързо и сръчно, че отново се зачудих с какво си изкарва прехраната или с какво си я е изкарвал. Исках да знам, така че го попитах.
Той отново вдигна поглед.
— Бях майстор на покриви.
Майстор на покриви. „Това обяснява защо изглежда така, като че ли е прекарал целия си живот на открито“ — заключих аз.
Той попита с какво се занимавам и кимна към лаптопа и принтера, който все още бръмчеше на дългата дървена маса до отсрещната стена.
— Пиша — казах. — Книги.
— О, тъй ли? Какви книги?
— Романи. В тях действието се развива в миналото.
Той затвори вратичката на печката и се изправи. Изглеждаше безкрайно впечатлен от думите ми.
— О, тъй ли?
— Да. В романа, по който работя в момента, действието се развива тук — обясних. — Точно затова наех къщата. Историята се развива в замъка Слейнс.
— О, тъй ли? — потрети Джими, като че ли бе открил нещо много интересно. Стори ми се, че щеше да започне да ми задава още въпроси, ако някой не бе избрал точно този момент, за да почука на свой ред на входната врата.
— Много си популярна — отбеляза Джими, докато аз отивах да отворя; имах смътното чувство, че ще видя на прага Стюарт и така и се оказа.
— Добро утро. Реших да намина и да проверя как се справяш с настаняването — ухили се той.
— Добре съм, благодаря. Заповядай, влез, баща ти е тук.
— Баща ми ли?
— Да — обади се Джими от кухнята и ъгълчетата на очите му се присвиха. — Нивга не съм те виждал да ставаш толкоз рано, момче. Добре ли си?
Стюарт парира закачката с усмивка.
— Минава единайсет.
— Да, и сам мога да видя кое време е.
Той приключи с подклаждането на огъня в печката и когато му благодарих, се изправи, но не изглеждаше да бърза за някъде. И Стюарт не бързаше да си тръгне, затова попитах:
— Някой иска ли кафе? Тъкмо се канех да си направя една чаша.
Перспективата за чаша кафе очевидно се стори привлекателна и на двамата. Те не седнаха, докато чакаха да стане: Джими се разхождаше във всекидневната, подсвирквайки си тихо през зъби, а Стюарт дойде след мен в кухнята, облегна гръб на стената и скръсти ръце пред гърдите си.
— И така, как ти се стори първата ти нощ в къщата? — попита. — Трябваше да те предупредя, че когато от морето духа вятър, прозорецът на спалнята скърца дяволски пронизително. Надявам се, че това не ти е попречило да се наспиш?
— Всъщност снощи така и не стигнах до спалнята. Работих — обясних и кимнах към дългата дървена маса.
Джими, който допреди миг бе гледал към компютъра ми, добави:
— Тя е писателка.
— Да, знам — рече Стюарт.
— Пише книга — продължи Джими — за нашия замък.
Стюарт ме изгледа с нещо, което приличаше на съжаление.
— Голяма грешка от твоя страна да споделиш това с татко.
Поставих чайника на печката.
— И защо?
— Защото ще ходи да обядва в „Сейнт Олаф“, ето защо, и до края на следобеда цял Крудън Бей ще знае защо точно си дошла тук и какво правиш. Няма да имаш и минутка спокойствие.
— А, момчето не знае за какво говори — намеси се Джими. — Нямам време за раздумка.
— Това означава „клюки“ — преведе ми Стюарт. — И изобщо не му вярвай. Той обича да разказва приказки.