Усмихнах се леко, докато пълнех чайника за сутрешното си кафе, и си мислех, че ако не нещо друго, баща ми може да открие някои нови роднини, които да са по-малко ексцентрични от онези, които вече имахме — с изключение на Рос Маклелънд, разбира си. Щях да задържа Рос, каквото и да стане.
Вчера той ме бе изпратил на гарата и ми бе дал домашно приготвен фъч, за който си спомних едва сега. Разрових куфара, който още си стоеше до вратата, там, където го бях захвърлила, когато се прибрах снощи. Намерих торбичката с фъча и докато го изваждах, малкият каталог за търга, който ми бе дал Рос, също се оказа в ръцете ми, затова взех и него. Все още не бях имала възможност да го разгледам, за да разбера какви наследствени вещи смятат да продават нюйоркските Маклелъндови този път. Очевидно нищо твърде ужасно, иначе баща ми щеше да ми позвъни, за да ми се оплаче.
Докато чаках да заври водата, отхапах парче фъч и прелистих страниците на каталога. Нямаше много неща — една маса, едно огледало и две миниатюри с портрети на Маклелъндови от различен клон на семейното дърво и няколко подбрани бижута: пръстени, огърлица от розови перли, една брошка…
Спрях и почувствах как по гръбнака ми пропълзява хлад, като че ли внезапен вятър бе подухнал между лопатките ми и бе повдигнал косата ми от врата. Забравила и за чайника, и за фъча, направих една крачка, за да се подпра на плота, докато разглеждах внимателно снимката на брошката.
Беше съвсем обикновена — малък, но тежък квадрат от сребро с червен камък в центъра.
Не, помислих си, не е възможно. Но ето че беше. Под снимката описание на предмета обясняваше, че според бижутера, който го е оценил, това е стар пръстен, преправен като брошка, най-вероятно в късния джорджиански период.
Проследих простите квадратни очертания на пръстена на Морай и си помислих за всички пъти, в които го бях виждала във въображението си, докато пишех — всички пъти, когато почти усещах тежестта му върху собствените си гърди, всички пъти, в които се бях питала какво ли е станало с него. Сега вече знаех.
Тя го бе задържала и годините го бяха изпратили на пътуване през света и семейството, докато накрая никой не можеше да си спомни откъде е дошъл, кой го е носил, какво е означавал. Можеше да излезе от ръцете на нашето семейство и да попадне в тези на съвсем непознати хора, ако не бях дошла в Слейнс.
Но бях дошла. Морето, брегът, стените на замъка ме бяха призовали и аз бях дошла.
Докоснах снимката на брошката с треперещи пръсти, защото пръстенът на Морай също притежаваше глас — тих, но настойчив глас, който ме викаше през широкото море, и когато го чух, у мен не остана нито капка съмнение какво трябва да направя.
Греъм все още беше буден и четеше, когато се вмъкнах в леглото. Беше включил една от малките електрически печки, за да прогони студа от стаята, но те не можеха да се преборят с бурните ветрове, които духаха свирепо от морето — толкова свирепо, че бях прекарала вечерта в тревога, че телефонните линии ще прекъснат и ще пропусна уговореното обаждане от Ню Йорк. Но не го пропуснах.
Когато влязох в стаята, Греъм вдигна поглед от книгата си.
— Спечели ли го?
Усмивката ми му показа отговора, докато се вмъквах трепереща под завивките.
— Да.
Не си направих труда да кажа какво съм спечелила, защото нямаше значение. Още когато се уговарях да участвам по телефона в днешния търг, знаех, че няма да се спра, преди да получа брошката. Пръстенът. А накрая се оказа, че няма много желаещи да наддават за него — само аз и още двама, които нямаха моя вътрешен стимул да спечелят бижуто на всяка цена. За тях то бе най-обикновено украшение, но за мен представляваше частица от Морай и София, която можех да уловя в ръката си и да я задържа завинаги, за да си ги спомням.
— Какво четеш? — попитах Греъм и той обърна книгата, за да ми покаже.
— Пиесите на Драйдън. Онази, която ти си беше отбелязала — каза той. — Онази за Мерлин. Откъде я изкопа?
— Доктор Уиър ми я даде назаем. — Преди два дни бях отишла на чай у доктор Уиър. Тогава видях книгата на Драйдън в шкафовете — съвременно издание, не старо, но въпреки това помолих за него и той разбра коя пиеса ме интересува.