Натаниъл Хук, който вложил толкова много време и усилия в осъществяването на десанта от 1708 година, останал дълбоко разочарован от провала му и крайно критичен към френския командир, който го ръководел. Въпреки дългата си и успешна кариера в дипломатическата служба на Франция, през последните си години той се върнал към спомените си от 1708 и с помощта на племенника си започнал да събира различните си документи и дневници, свързани със събитията. Починал през 1738 година, преди да изпълни докрай задачата си, и когато две години по-късно синът му се опитал да продаде документите, дошъл служител от френския съд и ги конфискувал. Предполага се, че иззетите листи са били унищожени и загубени за историята. Но две връзки документи, изписани с почерка на племенника на Хук, не привлекли вниманието на служителя, който за щастие нямал представа, че те съдържат разказа на Хук за преговорите, които водил във връзка с планирания десант.
От такива дребни съвпадения се пише историята.
И никой не е бил жертва на повече злощастни съвпадения от младия Джеймс Стюарт — по рождение Джеймс VIII Шотландски, или Джеймс III Английски. Има причини да подозираме, че неговата полусестра, кралица Ана действително сериозно е обмисляла да обяви Джеймс за свой наследник и наистина през последните години на царуването й, изглежда, е имало много задкулисни преговори във връзка с тази възможност. По средата им обаче войната за испанското наследство завършва с договора от Утрехт, едно от условията на който е Луи XIV да прогони Джеймс от Франция. Джеймс заминава доброволно, премествайки двора си в Лорен, където незабавно дава на всички свои служители протестанти свободата да изповядват свободно религията си — нещо, което не бил в състояние да направи, докато дворът му все още трябвало да се съобразява с френските закони.
Но самият Джеймс останал католик и когато кралица Ана починала през 1714 година, английската корона отишла у протестантския му съперник Джордж I.
Отговорът на това събитие било второ надигане на якобитите през 1715, но макар че този път Джеймс успял да дебаркира благополучно в Шотландия, точно на север от Слейнс, в Питърхед, златната възможност от 1708 година била отлетяла. Западните презвитерианци, които тогава били така твърдо решени да се вдигнат в подкрепа на Джеймс, този път застанали срещу него. Бунтът се провалил. Джеймс се върнал в Лорен, но крал Луи XIV бил починал и без стария крал, който да го утешава и подкрепя, Джеймс установил, че френските му съседи вече не са така гостоприемни, затова отново преместил двора си, този път в Авиньон, а след това в Рим.
Следващите два опита да си върне трона с помощта на шведите и испанците пропаднали и дори бракът на Джеймс с принцеса Мария-Клементина през 1719 година съвсем не се оказал успешен. След шест години тя го напуснала и се оттеглила в манастир, макар и не преди да му даде двама синове. По-големият, Чарлс Едуард, по-късно се превърнал в „Хубавия принц Чарли“, чието красиво лице и очарователни маниери двайсет и пет години по-късно отново подтикнали шотландските якобити да грабнат оръжие и да го последват… но това е друга история, която е твърде тъжна за разказване.
Предпочитам да си мисля за Джеймс III и в късната му възраст в Рим, може би задрямал през някой топъл италиански следобед как сънува северния бряг на Шотландия, гордите червени стени на Слейнс, които е видял от морето, и короната, която в този миг трябва да е изглеждала толкова, толкова близо.