— Да — съгласи се свещеникът, — това наистина е обезпокоително.
— Неправда — отсече графинята, — която няма да остане задълго неовъзмездена.
Свещеникът погледна към София по същия начин, както го правеше някога чичо й, когато разговорът се обърнеше към нещо, което според него не бе подходящо за нейните уши.
— Как е синът ви? — попита той графинята. — Съжалявам, че напоследък в Единбург не съм го виждал често. Добре ли е?
— Много добре, благодаря, господин Хол.
— Негова Милост херцогът на Хамилтън онзи ден ми спомена, че се бои, че графът на Ерол няма добро мнение за него, тъй като вече избягва срещите им.
Графинята се отдръпна по-назад на стола, за да позволи на Кирсти да вдигне празната чиния, и на лицето й се появи лека усмивка, в която се четеше едва забележимо предупреждение.
— Не съм запозната с мислите на сина си, нито пък с действията му.
— Разбира се, че не. Не. Не съм и мислел, че трябва да сте. Казах само, че херцогът…
— … вероятно е достатъчно смел сам да попита сина ми за това, което го интересува, а не да разчита на моите думи по въпроси от такъв характер.
Укорът беше деликатен, но свещеникът го прие.
— Милейди, поднасям ви извиненията си. Не исках да ви обидя.
— Не сте ме обидили, господин Хол. — И тя умело върна разговора на по-твърда почва: — Нали не е наложително да продължавате пътуванията си точно сега?
— Не, милейди.
— Радвам се да го чуя. Тук, в Слейнс, наистина ще се радваме един мъж да ни прави компания. Тази зима нямахме кой знае какви забавления, а съседите ни предпочитат да стоят в собствените си имения. Признавам, че напоследък времето тук минава много скучно.
— Може би — предположи свещеникът — следващите няколко седмици ще донесат промяна.
Графинята се усмихна.
— На това разчитам. — И извръщайки се към София, за да я включи в разговора, тя продължи: — А и сега не се боя от скуката толкова много с такава млада и жизнерадостна компаньонка. Подозирам, скъпа моя, че ти си тази, на която тази къща ще й се стори толкова скучна, че ще си мечтае да се махне.
— Мога да ви уверя, че няма — отвърна София с по-голяма убеденост, отколкото възнамеряваше, и после добави с по-нехаен тон: — Не съм свикнала с градовете — нито големи, нито малки. Далеч повече предпочитам тихия живот.
— Мога да ти осигуря такъв — обеща графинята, — поне за известно време, докато съседските семейства разберат, че при мен е дошла да живее млада и неомъжена родственица. Защото се боя, че тогава ще бъдем обсадени от цели тълпи любопитни посетители. — Очите й заблестяха с топла светлина, предвкусвайки удоволствието от тази перспектива.
София прие думите й без раздразнение и не отвърна нищо. Съвсем не очакваше местните младежи да се избият за благосклонността й, защото знаеше, че не е ослепителна красавица — просто обикновено момиче с обикновени родители без доход или зестра, които да я направят привлекателна за някой мъж от добро потекло.
Господин Хол отбеляза:
— Значи наистина е наложително да остана, за да ви помогна да отблъснете обожателите. — Той избута стола си назад. — Но сега, с ваше позволение, трябва да се оттегля и да пиша на Негова Светлост, за да го уведомя за плановете си. Милейди, вие разполагате с начини да се погрижите това съобщение да замине за Единбург, нали така?
Лейди Ан отговори, че ще се погрижи, и след като им пожела приятен ден, свещеникът се оттегли с церемониален поклон. Кирсти отиде да вдигне и неговата чиния и графинята й изказа задоволството си:
— Кирсти, дължа ти благодарност, задето си показала на госпожица Патерсън как да стигне до нас тази сутрин. Наистина е имала късмет, че те е намерила.
Младата прислужничка я погледна изненадано. Не отговори веднага, като че ли се чудеше как да премълчи истината, но след миг каза:
— Милейди, няма защо да ми благодарите. Просто случайно я срещнах в коридора. Щеше да ви намери и без моята помощ.
Графинята се усмихна.
— Може и така да е, но признавам, че забравих задълженията си като домакиня и колко е лесно за един новодошъл да се загуби в Слейнс. София, ако си приключила, ела с мен и ми позволи да те разведа из замъка, за да не се боиш, че ще се загубиш.
Обиколката беше дълга и включваше целия Слейнс. Най-накрая лейди Ан заведе София в малка стая на приземния етаж в един ъгъл на замъка.