Освен това ми бе по-лесно да пиша за жена. Знам как действат жените и начина, по който разсъждават. Може би снощният сън е бил израз на моето подсъзнание, което ми е казвало, че романът ми има нужда от гледна точка на жена.
Героинята, реших, ще се оформи сама. Трябваше само да й дам име.
Което е по-лесно да се каже, отколкото да се направи.
Имената на героите определят личността им и също като дрехите или им отиват, или не. Преди да стигна до парижкото летище, вече бях изпробвала и отхвърлила няколко имена.
В самолета за Абърдийн се опитах да подходя към въпроса по-методично, като извадих тетрадката си, разделих една страница на две колони, написах всяко шотландско име, за което се сетих — защото вече бях решила, че героинята ми трябва да е шотландка — и започнах да опитвам различни комбинации на малки и фамилни имена с надеждата да намеря някоя, подходяща за целите ми.
Вече бях изписала доста редове на листа, преди да забележа, че съм се превърнала в обект на вниманието на мъжа, седнал до мен. Когато се качих, той спеше или поне седеше с облегната назад глава и затворени очи и тъй като и бездруго не бях в настроение да подхващам разговор, бях доволна да го оставя да си почива. Сега обаче той бе буден и седеше изправен на мястото си с наклонена под лек ъгъл глава, за да види какво пиша. О, правеше го достатъчно дискретно, но когато погледнах към него, той бодро посрещна погледа ми, без да дава признаци, че се притеснява, задето съм го заловила, кимна към листа хартия и каза:
— Избирате си псевдоним, тъй ли?
Което реши въпроса от каква националност е. Мислех си, че с тази черна коса и привлекателна външност може да е французин, но гърленият му изговор не можеше да се сбърка.
Изглеждаше някъде на моята възраст и усмивката му бе приятелска, а не флиртаджийска, затова му се усмихнах в отговор.
— Нищо толкова вълнуващо. Избирам име на героиня.
— О, тъй ли? Значи сте писателка? Трябва ли да ви познавам?
— Четете ли исторически романи?
— Не и откакто съм завършил гимназия.
— Тогава вероятно името ми няма да ви говори нищо — протегнах ръка и се представих: — Каролин Маклелънд.
— Хубаво, приятно шотландско име. Маклелънд.
— Е, да, само че го произнасяме погрешно. Семейството ми са шотландци от Ълстър — поясних, — от Северна Ирландия. Предците ми обаче са дошли от Шотландия. От Къркубри. — Произнесох го така, както ме бяха учили навремето. Баща ми бе страстен генеалог, който прекарваше по-голямата част от свободното си време заровен в историята на семейството ни, и от съвсем малка бях запозната с всички подробности от родословното си дърво и как първият Маклелънд от нашето семейство дошъл от Югозападна Шотландия в Ълстър. Като се замислех за това сега, преселването е станало приблизително по времето на историята, която пишех — през първите години на осемнайсети век. Дейвид Джон Маклелънд се вдигнал и се преместил в Ирландия, придружен от… коя беше съпругата му? София някоя си.
С разсеяна гримаса добавих първото й име под другите в списъка си.
Без да престава да ме наблюдава, спътникът ми отбеляза:
— Харесва ми това име, София. Навремето имах пралеля, която се казваше така. Забележителна жена.
Установих, че и на мен името ми допада. Звучеше много приятно. Ако можех само да си припомня фамилията… е, няма значение, баща ми щеше да я знае. А освен това щеше да е на седмото небе, ако използвах в някой от романите си името на наша предшественичка. Какво, ако бе живяла в някой друг край на Шотландия и по всяка вероятност никога в живота си не бе виждала Единбург, да не говорим за Слейнс? Пак щеше да е живяла в подходящото време — името й щеше идеално да пасва на периода, а и аз щях да си съчиня живота й, а не да й пиша биография, тъй че можех да я поставя, където реша.
— София — повторих аз. — Да, струва ми се, че точно това е името.
Удовлетворена, прегънах страницата и се облегнах назад, за да погледна през прозореца, където брегът тъкмо започваше да навлиза в полезрението ни.
Мъжът до мен също се облегна назад и попита:
— Пишете нещо, чието действие се развива в Шотландия, така ли? Къде по-точно?
— На брега, малко по-нагоре от Абърдийн. На място, наречено Крудън Бей.