— Но кое е това момиче, известно и на двама ви? — попитах. — Изглежда жалко създание, напълно извън вашия интерес. Или годините на републиканство изцяло са заличили съсловните различия?
Лоуър се разсмя.
— Не, за щастие. Радвам се да кажа, че при обичайни обстоятелства такива като младата Блънди нямат никакъв допир до нашия кръг. Има нелоша външност, но не бих искал да си помислят, че поддържам какъвто и да било контакт с нея. А ни е известна, тъй като се сдоби с твърде нелицеприятна слава: баща ѝ Нед беше подстрекател и радикал, а за нея се говори, че уж притежава известни познания в природолечението. Така че Бойл я попита за сведения относно разни треви. Това му е любимият замисъл — да осигури на бедняците лекарства, съответстващи на положението им.
— Но защо „уж“?
— Мнозина потвърждават уменията ѝ на лечителка. Затова Бойл възнамеряваше да ѝ окаже честта да включи най-добрите ѝ рецепти в своя труд. Само че тя му отказа и се престори, че не притежава никакви особени способности. Според мен очакваше парично възнаграждение, каквото Бойл не ѝ предложи, тъй като става дума за безвъзмездна благотворителна помощ.
Е, във всеки случай това потвърждаваше думите на момичето, които аз приех за лъжа.
— Но защо да е неблагоразумно да си имаш работа с нея?
— Общуването с нея никому не прави чест — поясни Бойл. — Излязло ѝ е име на развратница. Но аз всъщност имах предвид, че тя надали ще се окаже доходоносен клиент.
— В това вече се убедих — отвърнах и разказах как беше похарчила парите ми.
Бойл като че остана леко възмутен от случката.
— Не е най-добрият път към забогатяване — отбеляза сухо.
— А много ли са лекарите тук? — осведомих се. — Мога ли да се надявам, че ще намеря пациенти?
Лоуър направи гримаса и обясни, че в Оксфорд бездруго вече има твърде много лекари. По тази причина, след като завършел настоящия си проект и го изхвърлели от „Крайст Чърч“5, щяло да му се наложи да се премести в Лондон.
— Тук има най-малко шестима лекари — каза той, — без да броим многото шарлатани, лечители и аптекари. И всичко това в град с десет хиляди жители. А ако не получите разрешително от университета да практикувате, ще се изложите на немалък риск. В Падуа ли се дипломирахте?
Обясних, че не, тъй като не съм имал намерение да практикувам, макар че баща ми не би сметнал за унизително да се сдобия с диплома. Единствено нуждата ме навеждаше сега на мисълта да печеля пари от медицина. Вероятно не подбрах правилните думи, защото макар Бойл да проумя затрудненото ми положение, Лоуър прие невинната ми забележка като презрение към занятието му.
— Надявам се, че такова падение няма да ви бележи с незаличимо клеймо — подхвърли твърде хладно той.
— Ни най-малко — побързах да загладя неволната си грешка. — Такава възможност е напълно желана от мен и би ми била от помощ в злощастните обстоятелства, в които се озовах. А след като ми се открива шанс да общувам с изискани джентълмени като вас и господин Бойл, чувствам се истински щастливец.
Думите ми го поуспокоиха и постепенно той си върна непринудената дружелюбност. Само за миг успях да надзърна под повърхността и да съзра натура, криеща под очарователна любезност нараними гордост и обидчивост. Ала симптомите изчезнаха също тъй бързо, както се бяха появили, и аз мислено се поздравих, задето наново бях спечелил благоразположението му.
С цел да постигна пълно оправдание изложих накратко сегашното си положение и директният въпрос на Бойл ме принуди да си призная, че скоро ще се окажа съвършено без никакви средства. Което и извикваше желанието ми да се заема с лечение на болни. Той се смръщи и попита защо поначало съм пристигнал в Англия.
Отвърнах, че го е изисквал синовният дълг, че ще се опитам да възстановя законните права на баща си. За което, предположих, щеше да ми е нужен адвокат.
— За който пък ще са ви нужни пари и следователно някакъв доход. Absque argento omma rara6 — посочи Лоуър. — Хм… Господин Бойл, виждате ли някакъв изход?
— Като начало съм щастлив да ви предоставя работа в моята лаборатория — рече този добросърдечен джентълмен. — Почти се срамувам да ви предложа мястото, тъй като то е твърде по-ниско от подобаващото на човек с вашия произход. Лоуър вероятно ще ви помогне да си намерите жилище и сигурно ще ви вземе със себе си при следващата си обиколка из околностите. Какво ще кажете, Лоуър? Та нали все се оплаквате колко сте претоварен?
Лоуър кимна, макар и да не забелязах у него особен ентусиазъм.