В този ден използвахме само една птица. По пътя на щателни наблюдения установихме, че тя почти нищо не усещаше, когато беше изсмукан само половината въздух, но започваше да проявява признаци на немощ, щом бъдеха изкарани две трети, и падаше като мъртва, когато биваха извадени три четвърти от въздуха. Извод: за продължението на живота е необходимо присъствие на въздух, макар, както посочи Лоуър, това да не обясняваше каква е неговата роля. Самият аз съм на мнение, че както на огъня е нужен въздух, за да гори, така и ние се нуждаем от него, ала признавам, че изводите, опиращи се на аналогия, носят своите ограничения.
Тя беше мила птичка, тази гълъбица, която използвахме, за да изтръгнем от Природата нейните тайни, и аз изпитах обичайния прилив на печал, когато стигнахме до заключителната и необходима част от опита. Въпреки че бяхме предвидили резултата, изискванията на философията са неумолими и за избягване на възражения е нужно всичко да бъде нагледно показано. Моят глас за последен път успокои птичката, ръката ми отново я постави в камбаната, а после подадох сигнал на помощника да задейства меховете. Когато тя най-сетне падна мъртва и песента ѝ секна навеки, помолих се на кроткия свети Франциск. Божията воля диктува понякога невинни да страдат и умират в името на по-висша цел.
Пета глава
Когато завършихме опита, Лоуър се осведоми дали не искам да вечерям с негови приятели, познанството с които по негово мнение можело да се окаже полезно за мен. Беше много любезно от негова страна и ми се струва, че близостта на Бойл в съчетание с опита го доведе в добро разположение на духа. Подозирах обаче, че в характера му има и друга, тъмна страна, постоянно воюваща с вроденото му благородство. За кратък миг, докато излагах пред Бойл мислите си, усетих в маниера на Лоуър някаква тревога, макар че тя така си и остана скрита. Забелязах още, че той не предлагаше свои теории и не споделяше мисли. Пазеше ги за себе си.
Не си го сложих на сърце. Бойл бе най-видният сред малцината господа с положение, числящи се сред познатите на Лоуър, които биха могли да му помогнат да устрои живота си, и естествено, той се опасяваше да не би те да предоставят покровителството си на друг. Аз обаче бях спокоен в своята увереност, че не представлявам никаква заплаха за него, и стигнах до извода, че едва ли ще си навлека враждата му. Може би трябваше да се отнеса по-внимателно към тревогите му, тъй като те бяха породени от неговия характер, а не от обстоятелствата.
Положението ми позволяваше да се държа непринудено сред хора от най-различни съсловия; възхищавах се на господин Бойл, бях му задължен, но във всичко останало се имах за равен на него. Лоуър не беше способен да се чувства така и макар всички ние да сме граждани на Републиката на познанието, в присъствие на именити личности той често беше нащрек и се смяташе за човек с по-долен произход, който — макар и съвсем почтен, не му бе дал нито богатство, нито полезни връзки. Освен това беше лишен от талант за придворен и в по-късни години така и не зае видно положение в Кралското дружество, докато хора с къде по-малки заслуги си присвоиха всички важни постове там. Това нямаше как да не уязви човек с неговото честолюбие и гордост, но в по-голямата си част душевните му борби бяха скрити от очите на странични наблюдатели и аз съм наясно, че докато бях в Оксфорд, той ми помагаше дотолкова, доколкото му позволяваше природата му. Беше човек, който лесно бива проникнат от симпатия, но после попада във власт на страха, че с дружбата му ще злоупотребят и ще извлекат от нея изгода хора, не тъй доверчиви като него. Обстоятелството, че в Англия е неимоверно трудно да се сдобиеш с добре платен пост, само засилваше тази негова черта. Мога да го кажа сега, когато изминалите години смекчиха обидата ми и ме научиха на по-проникновено разбиране. По онова време далеч не бях толкова проницателен.
Ала тъкмо неговата доброжелателност и въодушевление станаха причина в онзи ден да вървя с него по Главната улица по посока на замъка.
— Не исках да споменавам за това пред Бойл — рече той доверително, когато ускорихме крачка в хладноватия въздух на приближаващата вечер, — но имам надежда скоро да получа труп. Бойл не одобрява това.