— Кой е човекът, с когото разговаряхте? — попитах, но отново не научих нищо.
И като възприех хладно поведение, тъй като го сметнах за най-уместно, закрачих редом с нея по гадновата уличка, носеща името „Касапска“, край вонящи меса, окачени на куки или проснати върху грубо сковани маси на открито, така че дъждът отмиваше кръвта в канавките. После продължихме по още по-неприятна пресечка с ниски къщурки покрай една от рекичките, течащи около замъка и околностите му. Тук въпросната рекичка бе истинска клоака — запълнена с всевъзможни отпадъци, стърчащи през плътния лед. Във Венеция, то се знае, движението на морето всекидневно прочиства градските канали. Реките в Англия са задръстени от боклуци и никой не се замисля, че водата ще стане по-чиста и приятна на вкус, ако се положат малко грижи.
Сара Блънди и майка ѝ живееха в една от най-жалките от всички мизерни къщи в тази част на града: малка, по отворите за прозорци нямаше стъкла, а заковани върху тях дъски, с безброй дупки по покрива, затъкнати с парцали, с тънка паянтова врата. Вътре обаче, макар и влагата да се усещаше, всичко бе безупречно чисто: верен признак, че дори при подобна мизерия човек може да запази гордостта си. Малкото огнище и дъските на пода бяха старателно изтъркани, двата клатещи се стола също бяха почистени, леглото, макар и грубовато, беше излъскано до блясък. С изключение на това, в дома нямаше друга покъщнина, ако не се броят няколко тенджери, тигани и чинии, без които не могат и най-бедните. Едно нещо ме удиви: на полицата стояха шест-седем книги, от което заключих, че на някакъв етап поне тук е живял мъж.
— Е — рекох бодро, като имитирах наставника си от Падуа, който го правеше, за да внуши доверие в себе си, — къде е пострадалата?
Момичето ми показа кревата, който бях помислил за празен. Под тънка завивка лежеше жена, подобна на ранена птичка; толкова дребна беше, че можеше да се приеме за дете. Приближих се и внимателно отметнах завивката.
— Добро утро, госпожо — казах. — Разбрах, че сте претърпели злополука. Нека ви прегледам.
Дори на мен мигновено ми стана ясно, че травмата е много сериозна. Краят на счупената кост бе пробил тънката като пергамент кожа и се подаваше назъбен и кървав. И сякаш това не стигаше, някой несръчен глупак явно се бе опитал да я върне на мястото ѝ, та така още повече бе разранил плътта, а после само бе вързал небрежно парче мръсен плат отгоре и сега нишките му бяха залепнали към костта и кръвта се беше съсирила.
— Пресвета Дево, Майко Божия! — възкликнах с негодувание, за щастие на италиански. — Кой идиот стори това?
— Тя сама — отвърна тихо момичето, когато повторих последното на английски. — Не е имало никой при нея и е направила каквото е могла.
Работата изглеждаше много зле. Дори як млад мъж би изпитал сериозна слабост при такава фрактура. Съществуваше и опасност от загниване или пък полепналите нишки да предизвикат инфекция. Потреперих при тази мисъл и едва тогава осъзнах, че в къщата цареше невероятен студ.
— Вървете и незабавно запалете огън. Тя трябва да е на топло — поръчах.
Момичето не помръдна.
— Не ме ли чухте? Направете каквото казах.
— Нямаме нищо за горене — отвърна.
Какво можех да сторя? То се знае, беше неуместна проява и несъблюдаване на достойнството, но понякога задълженията на лекаря не се ограничават само до лекуване на физически страдания. С известно раздразнение извадих няколко пенса от джоба си.
— Вървете и купете дърва тогава — наредих.
Тя погледна монетите, които тикнах в шепата ѝ, и без думичка на благодарност излезе от къщата.
— Така, госпожо — обърнах се отново към възрастната жена, — скоро ще ви сгреем. Това е много важно. Но първо се налага да почистя раната ви.
Залових се за работа; за щастие момичето се върна бързо с дърва за огрев и живи въглени, така че скоро разполагах с гореща вода. Вярвах, че ако съумея спешно да промия раната, ще наместя счупената кост, без болката да я убие, и ако не започнеше треска или гниене, ако бъдеше на топло и нахранена, можеше и да оживее. Но опасностите бяха много и всяка от тях можеше да доведе до смърт.
Когато започнах, тя дойде донякъде на себе си, което беше добре, но впрочем от болката, която ѝ причинявах, и мъртвец би се свестил. Тя ми обясни, че се подхлъзнала на леда и паднала лошо, но за всичко друго беше също тъй заключила уста, както и дъщеря ѝ, макар за нея да имаше извинение.