Според този напълно законен документ господата Лоусън и син бяха посочени като изпълнители на завещанието. Последното желание на покойника трябваше да бъде открито на Найджъл Хардинг само при условие, че Хенри бе жив. За да дойде до това убеждение, генералът заповядваше да се употребят всички средства, било чрез съобщения във вестниците, било по други причини, които изпълнителите на завещанието биха намерили за необходими.
Дотогава Найджъл щеше да остане собственик на имението според съдържанието на първото завещание. В случай, че смъртта на Хенри се установеше, не трябваше по никакъв начин да го обезпокояват и да го уведомяват за последното завещание, което трябваше да се смята занапред за анулирано.
Беше прибавена една забележка, според която той оставяше на сестра си двеста лири стерлинги доживотна годишна рента от доходите на имението му.
Такова бе съдържанието на този странен документ, който правникът ме бе помолил да прочета.
Необходимо ли е да посоча примесеното с учудване задоволство, което изпитах.
Моят любезен домакин, младият чифликчия от Парана, вече нямаше да се смята задължен на тъста си. И колкото и малко обич да изпитваше към Англия, бях почти уверен, че притежаването на бащините му имения сигурно щеше да промени предразсъдъците му към родната страна.
— От всичко това — казах аз, като се обърнах към правника, — трябва ли да се разбира, че господин Хенри Хардинг става единствен собственик на имението Бичууд?
— Това е неоспоримо — отвърна господин Лоусън. — На цялото богатство на баща си, с изключение на хилядата лири и на доживотната рента.
— Това няма да бъде много приятна изненада за господин Найджъл.
— А също и за господин Хюлет! И двамата направиха всичко възможно, за да спрат публикуването на съобщението за загубения наследник. Естествено, те смятаха, че то бе само за да му се предаде нищожната завещана сума от хиляда лири стерлинги. Сега тя принадлежи на господин Найджъл и ние ще видим доколко ще покрие разноските, направени от господин Хюлет. Давам честната си дума, че ще им падне като гръм от ясно небе! И аз незабавно ще взема всички мерки за това.
— Как смятате да действате?
Нотариусът ме погледна право в очите, като че се колебаеше да ми отговори.
— Извинете ме, господин Лоусън — казах аз. — Ако ви задавам този въпрос, то е единствено от любопитство. Знам, че това не ме засяга.
— Вие грешите капитане. Извинете моята откровеност: работата много добре ви засяга, тъй като господин Хенри Хардинг ви е дал пълномощно, да се явите в съда при нужда.
— Вярно е, но само при условие, че той ще получи завещание от хиляда лири. Сега, става въпрос за наследство от сто хиляди лири стерлинги. Случаят е съвсем различен и се боя, че надхвърля правата ми на пълномощник. Но ако мога да водя сам работата, аз съм много задължен на вашия клиент, за да не бъда изцяло на вашите услуги.
— Това именно желаех да ви поискам и с това се обяснява колебанието ми преди малко. Щастлив съм да зная, че можем да разчитаме на вашето съдействие. Ние сигурно ще имаме нужда от него. Не се изпуска така лесно такова богатство, без да си го защитил със зъби и нокти. От противник като Хюлет, ние трябва да очакваме сериозна съпротива и съмнителни маневри!… Един непочтен нотариус, който се кичи с най-свещени права!
— Но как би могъл той да оспори завещанието? То е напълно ясно и разбрано и вие сте сигурен, че е от последна дата.
— Подписано от генерал Хардинг един ден преди неговата смърт пред свидетели!… Ето имената им!… То е законно и неоспоримо.
— Но тогава?…
— Ще трябва да докажем самоличността на ищеца. Това именно е най-важното!… Кажете ми на кого прилича нашият младеж? Изменило ли се е много лицето му, откакто е напуснал Англия?
— Това не бих могъл да ви кажа.
— Как!… Видял сте го едва преди два месеца!
— Вярно е, но мога да кажа, че сякаш го виждах за първи път. Срещнах го преди шест години на едно празненство и бях почти забравил как изглежда.
— По време на тази нещастна случка той беше много млад — продължи юристът. — Сигурно се е променил много. Пленничеството му при разбойниците… борбите му на барикадите… дългата му брада… почернялото му от слънцето на Южна Америка лице, без да говорим за каубойския живот, който води!… Не, днешният Хенри Хардинг не може да прилича на оня, който напусна родината си преди шест години. Давам честната си дума! Аз подозирам тук една голяма опасност. Сега се срещат хора, готови да дадат всякакви показания… да се закълнат, че бялото е синьо, дори черно… ако стане нужда и ако са добре платени. За случая пари няма да липсват, нито решение да се употребят полезно. Хюлет няма да се спре пред нищо. Господин Найджъл Хардинг ще действа безскрупулно, без да говорим за госпожа Найджъл и за почтената й майка. Ще трябва да се борим, капитане… Бъдете уверен в това!