Хенри, гледаше с доверие към бъдещето, но не можеше да бъде доволен от миналото. На сърцето му тежеше разочарованието от двете изминали години и бе решен да открие причината. Ето какво средство измисли.
Горските пазачи и надзирателите на имението бяха пуснати в еднодневен отпуск, за да присъстват на конните състезания, които щяха да се състоят на около десет мили от замъка и на които щяха да отидат с колата на генерала. Тази отпуска бе обещана осем дена по-рано, с цел да бъдат уведомени пазачите от съседното имение.
Когато настъпи денят, пазачите заминаха и охраната на горите беше предоставена на самите собственици. Отличен случай за бракониерите!
Така би помислил някой чужденец, но не и Хенри Хардинг.
Няколко минути преди заминаването на колата той навлезе в резервата за фазани с тояга в ръка и се запъти към оня край на имението, който граничеше с гората на борсовия агент. Вървеше бавно из сечището, с предпазливост, която би направила чест на всеки заслужил бракониер.
Между двата резервата за фазани имаше ивица необработена земя, именно тази, която беше дала повод за спора между собствениците. Недалеч от граничещата линия се намираше един стар бряст, обвит с гъст бръшлян. Хенри се настани между клоните, взе пура от табакерата си и я запали.
За целта, която си поставяше, не би могъл да избере по-добро място за наблюдение. От една страна, погледът му обгръщаше цялото поле, никой не би могъл да премине от едното имение в другото незабелязан. От друга страна, можеше да наблюдава голяма част от градината за фазани на баща си, призната за любимо убежище на фазаните и едно от местата, където птиците предпочитат да свиват гнезда.
Дълго време наблюдателят стоя на поста си, без нещо да възнагради старанието му. Беше вече изпушил две пури и половина.
Търпението му се изчерпваше, без да говорим за умората, причинена от неудобното положение върху грапавите клони. Започна да мисли, че подозренията, които досега упорито хранеше към Доги Дик, бяха неоснователни. Дори се укоряваше за това. В края на краищата може би Доги Дик не бе нехранимайко, както го подозираше.
Заговориш ли за дявола, той не е далеч — помисли за него и той вече е до теб. Така се случи и с Доги Дик. В момента, когато допушваше третата пура, главният горски пазач на Хюибли се появи.
Отначало той се показа на междата откъм резервата за фазани на бившия борсов агент, подал грозната си глава от клонака. След това непрестанно озъртайки се, изскочи от гората, прекоси тихо като котка неутралната зона и навлезе у съседа.
Хенри го дебнеше с очи на рис или поне на полицейски агент, забравил дългото чакане и умората.
Както и очакваше, Доги Дик тръгна към младата горичка, където имаше няколко гнезда. Като хвърляше непрекъснато подозрителни погледи наоколо, той продължаваше да пристъпя като котка.
Въпреки тази си предпазливост подплаши птиците. Един фазан побягна с шумен плясък на крилете, друг падна на полянката и започна да се влачи по тревата, сякаш крилете му бяха пречупени. Колкото до женската, изглежда Доги я беше похлупил с шапката си или убил с един удар на тоягата си.
Но пазачът не бе употребил нито едно от ефикасните си средства. Той се задоволи да се наведе над гнездото, откъдето взе яйцата и ги постави грижливо в ловджийската си чанта. После извади оттам нещо, което посипа по земята около гнездото.
След като направи това, той се зае да търси ново гнездо.
— Хайде! — помисли Хенри — време е да действувам. Достатъчна е загубата на едно гнездо.
Хвърли угарката от пурата си, слезе от бряста и се впусна по стъпките на крадеца на яйца.
Доги го зърна и търти в бяг към имението си. Но миг преди да премине живият плет, младият човек го стисна за яката. Силното разтърсване го накара да изгуби равновесие и той падна, изпочупвайки всички яйца в чантата. От нея, обърната като ръкавица, се заизсипваха разбити жълтъци и счупени черупки, неоспоримите доказателства за кражбата.
По това време Хенри Хардинг беше добре развит младеж, наследил бащината си сила и енергия. При това правото бе на негова страна. Пазачът, по-нисък и по-слаб, а и гузен заради лошата си постъпка, разбра безполезността на всяко упорство.
Той не оказа никаква съпротива и, превил гръб, получи най-хубавия бой, който може да нанесе един ловец на един бракониер.
— А сега, крадецо — извика младият Хардинг, след като гневът му премина, или по-скоро когато се бе уморил да удря, — можеш да се върнеш у дома си и да устройваш със своя мошеник-господар каквито заговори искаш, но само те да не засягат яйцата на моите фазани.
Доги не посмя да отговори, да не би да види отново над главата си заплашителния бастун. Той премина през плета, прекоси спорното поле и, олюлявайки се като пиян, изчезна в гората на Хюибли.