Гвардиоли стоеше неподвижен и разтреперан в ръцете на разбойниците и дори не направи опит да извади сабята си.
Хенри държеше под око това парадно и неупотребявано досега оръжие. Като премина бързо между двамата разбойници, които го заплашваха, той се хвърли към Гвардиоли, извади сабята му от ножницата и с лъвски смело движение се обърна към нападателите си.
Страхливците се отдръпнаха, като извадиха пистолетите от поясите си и ги изпразниха напосоки.
Куршумите изсвириха над главата на младия англичанин, който се втурна към Корвино. С яростен вой разбойникът изпусна жертвата си и се приготви да посрещне удара. Той беше хвърлил наметалото си и държеше зареден револвер — и това усъвършенствано оръжие беше стигнало до ръцете на разбойниците.
За щастие той направи засечка. Преди да е дръпнал спусъка, сабята на Гвардиоли, въртяна от по-сръчни ръце, прониза ръката му и револверът падна на земята.
Хенри щеше да повтори и ударът сигурно щеше да тури край на юначните подвизи на Корвино, когато бе хванат отзад от осем силни ръце. Двамата разбойници, които държаха Гвардиоли, бяха сметнали за необходимо да помогнат на другарите си, а капитанът-граф в този момент слизаше по склона на планината толкова бързо, колкото позволяваха разтрепераните му крака.
Сега младият англичанин трябваше да се бори сам срещу петима или по-скоро срещу четирима, защото щом главатарят видя, че съучастниците му се бият срещу един, той обви с ръце кръста на Лучета, повдигна я като перо и побягна към урвата.
Глава XLVIII
САМ СРЕЩУ ЧЕТИРИМА
Почти обезумелият от мъка Хенри би желал да се впусне веднага по петите на крадеца. Но разбойниците го обградиха и трябваше да помисли най-напред за себе си. Само благодарение на пъргавината, придобита от атлетическите игри в колежите Итън и Оксфорд, той успя да се противопостави на четиримата си нападатели.
За щастие пистолетите им не бяха заредени, а те не бяха револвери. Само главатарят им притежаваше подобно оръжие. Те имаха ками и ако не бяха толкова много Хенри би се справил бързо с тях. Разбойниците, също така пъргави, се изплъзнаха сръчно от ударите, които той нанасяше наляво и надясно.
Тази борба продължаваше вече пет минути — младежът се беше задъхал и чувстваше, че силите го напускат, когато погледът му се спря на пещерата на отшелника, до която го бяха отвели перипетиите на битката.
С последни сили той разкъса обръча на нападателите и със сабя в ръка застана пред входа на пещерата.
Като видяха благоприятната позиция, завзета от противника им, разбойниците едновременно нададоха вик на разочарование. Благодарение на дължината на острието си сега той можеше да се защитава срещу двадесетина ками.
Инстинктивно и четиримата прибраха ножовете си и почнаха да пълнят пистолетите си. Положението ставаше критично. Младият англичанин почувствува, че иде последният му час.
Четиримата разбойници стояха срещу него и пресичаха единствения му път за отстъпление.
Това бе дълъг проход, който водеше до входа на пещерата и през който той не можеше да мине, без да срещне четири ками, извадени от калъфите си. От друга страна, щом веднъж заредяха пистолетите си, съдбата му щеше да бъде решена, защото пещерата едва ли беше по-широка и дълбока от едно легло, а той бе заграден там като статуя в каменна ниша.
Хенри вече се смяташе за загубен. Но тъй като съвсем не искаше да служи за неподвижен прицел на разбойниците, вече се готвеше да се хвърли срещу тях и да им заплати за живота си най-високата цена, искана от тях, когато отекнаха изстрели и по заобикалящите го скали почнаха да се сплескват куршуми.
При този неочакван залп четиримата уплашени разбойници обърнаха гръб и побегнаха с всички сили.
Младият англичанин вече нямаше защо да се бои от техните куршуми, но от тези на войниците, които сега забелязваше по склона на планината. Без да го е грижа за тях, той тръгна по следите на бегълците, запътили се към урвата. Доста надалеч той видя Корвино да се изкачва по срещуположната страна на планината, преметнал Лучета на лявата си ръка.
Младото момиче сякаш бе безжизнено. То не викаше, не правеше никакви усилия да се изтръгне от ръцете на главатаря и гънките на бялата й рокля се влачеха по каменистата планинска пътека.
Войниците пристигнаха, начело с Гвардиоли. Те се спряха пред урвата, като зареждаха и изпразваха оръжията си, въпреки че побегналите разбойници бяха далеч от обсега на старите им карабини. Корвино и скъпоценният му товар вече не се виждаха. На свой ред другарите му изчезнаха зад скалите.