— Защитници на Дявола! — обади се някой.
— По-лоши от самите разбойници… — провикна се друг. — Мисля, че отдавна между тях съществува негласно споразумение за ненападение и защита. Ето защо тези нехранимайковци винаги се отървават.
— Вярно — каза трети глас. — Ние го знаем, разбойниците са платени от папата и от Негово Величество неаполитанския крал. Това е едно от мошеничествата на нашето тиранично управление.
— Тогава — запита художникът със светнали от надежда очи, — вие сте съгласни да ми помогнете да освободя сестра си?
— Да! да! — понесоха се викове от всички страни.
— Можете да разчитате на нас, синьор Тореани — увери го човек с внушителна външност, вероятно водачът на републиканската дружина. — Разбойниците ще бъдат преследвани… Вашата сестра ще бъде освободена, ако имаме възможност да направим това… Но преди всичко трябва да се освободим от наемническите войски. Вижте ги, те слизат от планината… Другари, влезте в къщите!… Нека ги хванем с изненада!… Страмони, Джинглета, Паоли, идете на долния край на улицата и стреляйте безмилостно по всеки, който се опита да побегне… след като сте го предупредили, разбира се!… Бързо, другари!
Чужденците веднага влязоха по къщите, като блъскаха пред себе си пленените войници. За миг площадът беше опразнен.
Няколко души застанаха пред изходите, за да прекъснат всякаква връзка между жителите и войниците, които се приближаваха, начело с капитана.
На жителите, пожелали да останат на улиците, им позволиха да сторят това, като ги предупредиха, че най-малкият опит за предателство — с даване на някакъв знак или по друг начин — веднага ще бъде наказан със смърт. За повечето от селяните заплахата беше излишна — под управлението на кмет като Франческо Тореани във Вал д’Орно нямаше нито един човек, който да не е доволен от новия обрат на събитията. Те бяха поздравили като освободители дошлите от града хора и приветстваха установяването на Републиката.
Най-сетне Гвардиоли и дружината му пристигнаха. Войниците вървяха без ред. Самият капитан изглеждаше доста угрижен. Колкото и да бе избледняла любовта му пред лицето на опасността, все пак той изпитваше известно огорчение, след като беше видял да отнемат любимата му жена.
Гвардиоли мислеше и за своето поведение като войник и началник на отряд. Сега, когато всяка опасност беше преминала, той не можеше да не признае, че постъпката му не може да се окачестви като блестяща.
С наведено чело той се прибираше в главната си квартира. Не че се тревожеше много за мнението на жителите, особено сега, когато нея я нямаше в селото — бе проявил малодушие пред офицерите си, войниците си… Слухът можеше да стигне до римските салони, може би дори до Ватикана.
Капитанът, офицерите и войниците вървяха без строй по главната улица на селото, без да подозират приема, който ги очакваше.
Републиканският началник бе взел бързи мерки. Беше поставил част от хората си на позиция около площада. Зад прикритието на прозорците и вратите на къщите те можеха да стрелят отвсякъде и да контролират положението. Стъпил веднъж на площада, отрядът се намираше напълно под контрола на революционерите.
Мълчанието, което цареше в селото, не беше останало незабелязано от папските карабинери и те се учудваха, че другарите им не идват да ги посрещнат.
Разсъжденията им бяха внезапно прекъснати:
— Предайте се, капитане! Дайте сабята си на войниците на Републиката!
— Що за нахалство — провикна се Гвардиоли, като се обърна към странноприемницата, за да разбере откъде идеше заповедта. — Подофицер, намерете този човек, доведете го тук и му наложете двайсетина хубави удара с приклада на пушката!
— Ха! Ха! Ха! — Този смях, носещ се като ехо от четирите ъгъла на площада, беше последван от нова заповед.
Войниците се приготвиха при първия даден знак да посеят смърт сред тези хора, които смятаха за обикновени граждани.
— Ние не сме жадни за вашата кръв — отвърна подигравателно непознатият, — освен ако ни заставите да я пием. Папски войници, вие сте обкръжени от привържениците на едно законно управление — Републиката. Вашият господар не е вече в Рим. Той избяга в Гаете. Мацини е поел управлението на града и ние идем да го установим тук… Вие сте под наша власт!… Първият от вас, който открие огън, ще бъде отговорен за смъртта на всички свои другари… Ние няма да оставим жив нито един. Бъдете благоразумни! Предайте се доброволно!… Ако сложите оръжие, ние ще ви смятаме за военнопленници… Ако го употребите, ще се отнесем с вас както подобава — също както с наемни войски или разбойници.