Тези полуподигравателни, полузаплашителни думи хвърлиха Гвардиоли и неговите войници в неописуем ужас. Какво можеше да означава тази заповед, дадена толкова нахално и с такава увереност? Те стояха неподвижни и нерешителни.
— Другари! — разнесе се гласът. — Тези юнаци като че ли се двоумят!… Те се съмняват в истинността на моите думи!… За да ги убедим, покажете им карабините си. След като ги преброят, ще станат може би по-сговорчиви!
Едва бяха произнесени тези думи, когато се чу шум от тракане на пушки и капаците на прозорците рязко се разтвориха. Гвардиоли и изумените му войници видяха да се насочват към тях поне двеста карабини.
Не си дадоха труд да ги броят. Впрочем една четвърт от тях биха стигнали, за да ги вразумят.
Те разбраха, че са попаднали в клопка, че революцията е избухнала и, без да дочакат заповедта и разрешението на капитан Гвардиоли или на по-младшите офицери, хвърлиха оръжие, като заявиха че са готови да се предадат.
След десет минути, наредени под трицветното знаме, те вече викаха с все сила: „Да живее Републиката!“ — докато обезоръженият и разтревожен капитан-граф крачеше из стаята на страноприемницата, в която преди три дена бе задържал Хенри Хардинг като пленник на папските войски.
Днес самият той беше пленник на републиканските войници.
Глава L
ОТВЛИЧАНЕТО
Корвино ту влачеше, ту носеше младото момиче, като се стремеше час по-скоро да премине планинските проходи. Смятайки, че е избегнал всякаква опасност от преследване, той се спря и зачака пристигането на другарите си.
Беше чул изстрелите и знаеше, че войниците са вдигнати по тревога, но не се боеше, че ще го настигнат. Като пресметна колко време би им било необходимо, за да изкачат планината, той се убеди, че преди да стигнат до върха, неговите хора щяха да заловят бившия пленник и да слязат в урвата.
Четирима срещу един!… Той бе забелязал подлото бягство на офицера. Нямаше никакво съмнение в успеха. И ако бе побързал, то бе само за да спечели преднина, защото знаеше, че в случай на преследване ще му бъде трудно със скъпоценния товар.
Като напускаше полесражението, той беше извикал: „Дръжте го!“ — и бе добавил да го хванат по възможност жив. Тази заповед бе попречила на разбойниците да си послужат още от самото начало с пистолетите. Наистина смъртта на англичанина би ги лишила от откупа, на който разчитаха.
След тази заповед, Корвино се бе спуснал в урвата с девойката на рамо. Тя не бе оказала никаква съпротива — загубила бе съзнание.
Като дойде на себе си, Лучета забеляза, че вече не е на хълма на отшелника. Намираше се в една дива местност, заобиколена с дървета и скали. Главатарят на разбойниците стоеше прав до нея. Никакъв вик не се изтръгна от устата й, никаква мисъл за бягство не я споходи. Тя чувстваше, че е безвъзвратно във властта на разбойника.
Мислите й бяха твърде объркани. Струваше й се, че се е пробудила от ужасен сън. Тя помнеше пристигането на овчарите, вика: „Корвино!“ — изтръгнал се от устните на Хенри в момента, когато главатарят откри лицето си, борбата между младия англичанин и разбойниците, засечката на револвера на Корвино, яростните викове на мнимите овчари, блясъка на камите, бягството на Гвардиоли. Беше загубила съзнание в момента, когато Корвино я бе взел отново в ръцете си.
Когато отвори очи, Лучета видя кръв по дрехите на главатаря. Роклята й беше изцапана. Тази кръв изглежда струеше от дясната му ръка. Тогава си спомни за сабята, така сръчно употребена от младия англичанин.
Какъв ли е бил резултатът от неравната борба? Дали чужденецът бе убит или пленен като нея? Тя беше чула дадената от Корвино заповед да бъде заловен жив. Лучета се надяваше, че са му се подчинили и изтръпваше при мисълта за неговата смърт.
Тази мисъл я накара да страда. Тя се огледа, но видя само главатаря, зает с превързването на раната си. Той беше скъсал ръкава на кадифеното си сако и попиваше кръвта с парче плат, откъснато от ризата му.
Лучета го наблюдаваше с ужас. Дивият му израз, станал още по-отблъскващ от кръвта, полепнала по лицето и ръцете му, можеше да възбуди само страх и отвращение.
— Стойте мирно, синьорина! — рече разбойникът, когато забеляза, че е дошла на себе си. — Имайте търпение, докато превържа ръката си. Тогава ще ви нося на по-мека постелка. Кълна се в кръвта на Мадоната! Англичанинът скъпо ще ми плати за тази рана!… Първо с ушите си и после — с двоен откуп.