При тези думи разбойникът изправи глава и показа своето лице, в което се четеше едновременно грубо и неумолимо упорство.
Нямаше никакво съмнение…
Всички присъстващи изтръпнаха при едно движение на Корвино, като помислиха, че той ще изпълни веднага ужасната си закана.
Но намерението на главатаря не беше такова. Той само се готвеше да заговори.
— Какво искате от нас — попита Роси, началникът на републиканците. — Вие сигурно знаете кои сме. Не се намирате пред папските войски?
— Разбира се! — отвърна разбойникът, като поклати презрително глава. — И едно дете би отгатнало това… Никога не съм се опасявал от смелите карабинери на Негово превъзходителство… Въздухът на тези планини не е полезен за здравето им… Ето защо само вие можехте да ни изненадате… Стига, синьор! Знам кои сте вие… Чуйте сега моите предложения.
— Казвайте бързо! — извикаха някои от присъстващите, които губеха търпение от дългите преговори. Видът на разтрепераната в ръцете на разбойника девойка изпълваше с възмущение. Какви са вашите искания?
— Пълна безопасност за мен и моите хора, които сте пленили… Можете да задържите мъртвите, но смея да се надявам, че ще им направите християнско погребение. Не искам нищо за онези, които са имали щастието да избягат… За мене и пленените ми другари желая пълна и неограничена свобода, и обещание, че няма да ни преследвате. Съгласни ли сте на това?
Предводителите на доброволците се събраха, за да обсъдят въпроса. На тях им беше противно да се съгласят с подобно предложение и да оставят на свобода тези престъпници с окървавени ръце, които от дълго време вилнееха в областта и бяха вършили какви ли не ужасни деяния. Сега, когато ги държаха в ръцете си и можеха да очистят страната от тях, не беше ли позорно, дори престъпно да ги оставят свободни, като им дадат възможност да продължат своите грабежи?
Така говореха някои от републиканците.
От друга страна пък, младото момиче беше в опасност и ако те откажеха да изпълнят исканията на Корвино, бяха убедени, че Лучета ще загине.
Излишно е да се казва, че Луиджи Тореани, младият англичанин и някои други настояваха да се приеме ултиматумът на разбойника. В това число беше и комендантът Роси.
— А ако приемем вашето искане — каза Роси, — какво ще направите?
— Какво!… Ще ви върна девойката… Предполагам, че това е всичко, което искате?
— Ще се съгласите ли да ни я предадете веднага?
— О, не! — отговори разбойникът с ироничен смях. — Това би значило да предам стоката преди да съм получил стойността й. Ние разбойниците никога не сключваме подобни сделки.
— Но какво искате да направим тогава?
— Да заведете хората си на върха на планината откъм северната страна на прохода. Моите хора, след като бъдат освободени, ще се отправят към южната страна. По този начин вие ще можете да се наблюдавате един други. Вие, синьор, ще останете тук, за да получите пленничката. Няма от какво да се боите… Вижте! Само едната ми ръка е свободна, и то лявата! Вие ще обещаете, че ще действате лоялно.
— Съгласен съм — отговори Роси, като знаеше, че дава израз на общото мнение.
— Не желая само едно просто обещание, а тържествена клетва!
— На драго сърце! Трябва ли да се закълна?
— Не, не още… При настъпването на деня… Няма дълго да чакате.
Предложението беше разумно, условията не можеха да се изпълнят в мрака, без риск за измяна от едната или от другата страна.
— Междувременно аз ще изгася светлината — продължи Корвино. — Иначе вие бихте могли да ме изненадате в гръб… Не се безпокоя от това, че ще се оставя да ме заобиколите… На тъмно аз ще бъда спокоен. Лека нощ, синьоре!
Отново студени тръпки полазиха по жилите на зрителите. Най-голяма беше тревогата в душите на Луиджи Тореани и младия англичанин.
Младото момиче оставаше само с грубия разбойник в тъмнината!…
Те бяха толкова близо до нея и толкова безсилни да я защитят. Напразно си блъскаха главите, за да измислят план, с който да осуетят отвратителните намерения на Корвино.
Нищо, което да не изложи на опасност Лучета, не им идваше наум.
Карабините им бяха заредени и те бяха готови всяка минута да застрелят разбойника, но той се пазеше много добре. Като се прикриваше най-старателно зад младото момиче, без да го изпуска от ръце, Корвино се промъкна към лампата, за да я угаси.
В този момент вратата се отвори и едно трето лице се появи в стаята.