Не че това имаше особено значение, защото рядко се срещаха. Това беше едно от предимствата (или недостатъците, зависи от случая) на римските домове, отворени единствено към вътрешния си двор — тъй наречения перистил, загърбвайки външния свят с голите си стени, без нито един прозорец, от който би могло да се погледне какви ги вършат домакините. Но това не пречеше на гостите на Клитумна, които обикновено с привършването на вечерята излизаха на двора да вдигнат врява до небесата и да превърнат домакинята си в напаст за всички жители на квартала.
Вече се беше зазорило. На няколко крачки пред Сула ситнеха жените на Гай Юлий Цезар, които с дебелите си зимни обувки с коркови подметки се опитваха да избегнат локвите и боклуците по пътя. „Отиват да зяпат церемонията“ — предположи той, като забави крачка и почти несъзнателно огледа увитите им във вълнени наметала фигури, оценявайки ги по достойнство като мъж, който цял живот свободно е задоволявал сексуалните си потребности. Майката беше от рода на Марциите — дъщеря на строителя на Аква Марция — и нямаше вид да е минала отдавна четиридесетте. Сула й даваше най-много четиридесет и пет. Все още изглеждаше добре — с тънка фигура, висока, мургава — изобщо имаше с какво да привлече погледа. Но в никакъв случай не можеше да съперничи на двете си дъщери, истинските Юлии. И двете бяха ослепителни русокоси красавици, но Сула винаги беше готов да се обзаложи, че по-малката ще обере всички лаври. Познаваше ги, защото от време на време ги беше виждал да се разхождат покрай сергиите, без да купуват; знаеше твърде добре, че кесиите им са също тъй тънки, както и кръшните им фигури и че баща им едва запазва мястото си в Сената. Конникът Тит Помпоний, другият съсед на Клитумна, имаше къде по-голямо влияние от него.
Парите — те и само те управляваха света. Без тях човек беше никой. Нищо чудно тогава, че всеки, който се издигнеше до положение, което би могъл да използва за увеличаване на собственото си благосъстояние, никога не изпускаше предоставилата му се възможност. Но и за да се натрупат пари с политическа кариера, пак бяха нужни пари — нали трябваше да се осигури по някакъв начин избирането за претор, което променяше коренно целия му живот; времето щеше да върне всичко с лихвите. Защото преторът щеше да бъде назначен за управител на някоя провинция и в тази провинция би бил равен единствено на боговете. Значи все нещо би могъл да запази и за себе си. Най-добре би било да започне война с някое погранично варварско племе — ще му вземе златото и светите съкровища, ще продаде пленниците в робство, ще прибере лъвския пай от спечеленото. Ако ли пък положението не се окажеше тъй розово, то откриваха му се други възможности: да търгува с жито и други стоки от първа необходимост, да дава заеми при лихви, от които да му се изправят косите на човек (и ако се наложи, да използва войниците си, за да си ги прибере), да подправи счетоводните книги, отчитащи събраните данъци, да продаде изгодно някому римското гражданство, да приеме подкуп, независимо дали става дума за сключване на търговска сделка или за освобождаване на някой провинциален град от данъчното му бреме към Рим.
Парите бяха всичко. Но откъде да ги намери? Откъде да намери достатъчно, за да влезе в Сената? Мечти, Луций Корнелий Сула! Напразни мечти!
Когато жената и дъщерите на Цезар свърнаха надясно по Кливус Викторие, за Сула не беше трудно да се досети накъде са се запътили. Най-вероятно бързаха да излязат на Ареа Флакиана, празното място, където навремето се беше издигал домът на Флак. Реши да ги последва. Докато изкачи най-стръмната част на улицата, която съвсем му взе дъха, дамите вече се бяха разположили върху походните си столове, а някакъв здравеняк, навярно тракиец, който беше нещо като предводител на скромната им свита от роби, се мъчеше на бърза ръка да издигне платнения навес за господарките си. Но както Сула забеляза, двете Юлии се задържаха за твърде кратко край майка си. В мига, в който тя се разговори с бременната съпруга на Тит Помпоний, девойките се надигнаха заедно със столовете си и тихомълком се примъкнаха до четирите момичета на Клавдий Пулхерите, разположили се доста далеч от майките си. Майките им ли? А, да! Лициния и Домиция. Сула ги познаваше и двете, и то твърде добре, защото се беше постарал да спи с всяка от тях поотделно. Затова сега, без изобщо да се оглежда, той заслиза по склона право към двете си познати.
— Добро утро, мили дами. — Застана пред тях и леко се поклони. — Какъв неприятен ден, нали?