Едва ли някоя от благородните обитателки на Палатинския хълм си правеше илюзии относно истинското положение на Сула — което го правеше още по-непоносимо. Ако приятелите и познатите му от простолюдието просто го смятаха за един от техните, то римската аристокрация никога не правеше подобна грешка. Всички патриции знаеха кой е родът му! Всички знаеха историята му, но знаеха и какви хора са били предците му. Някои може би го съжаляваха, други като Лициния и Домиция се забавляваха сексуално с него, но никой не би си мръднал пръста да му помогне.
Вятърът духаше от североизток и носеше острата, натрапчива миризма на изгасен огън — миризма на пушек, влажни въглища и негасена вар, над която се усещаше вонята на опърлено… на хиляди изгорели човешки и животински трупове. Миналото лято беше изгорял целият Виминал заедно с горната част на Есквилин — най-ужасният пожар в историята на Рим. Може би около една пета от града вече беше изчезнала в пламъците, преди населението да се организира и да събори много от все още незасегнатите сгради, за да спаси гъсто населените квартали на Субура и горната част на Есквилинския хълм. Само вятърът и Викус Лонгус, който се беше оказал достатъчно широк за целта, предотвратиха разпространението на огъня към разпръснатите по Квириналския хълм къщи, най-северната част на града, обхваната от Сервиевите стени.
Макар да беше изминала половин година от пожара, от мястото, където беше застанал сега Сула, още личаха жестоките следи от огнената стихия: отвъд пазара Мацелум хълмовете още плашеха окото; два квадратни километра и половина пустош — само черна земя и полуразрушени сгради. Колко бяха загиналите, никой не можеше да каже. Във всеки случай твърде много, щом като след пожара нуждаещите се от ново жилище не се бяха оказали кой знае колко. Затова и застрояването на опустошените райони вървеше, общо взето, бавно. Само тук-там някое огромно дървено скеле подсказваше, че се гради нова многоетажна инсула, която да напълни кесията на някой едър градски собственик.
За Сула беше доста забавно да види гримасата на неприятна изненада, която се изписа по лицата на Лициния и Домиция, щом разбраха кой ги беше поздравил; та нямаше ли най-после да се смили над тях и да ги остави на мира. „Нека още им държи, тъпи крави! — каза си той. — Чудя се дали някоя от тях знае, че съм спал и с другата?“ По всяка вероятност не. Което само можеше да допълни удоволствието му от неочакваната среща. Правеше се, че не забелязва скритите погледи, които двете си хвърлиха първо една на друга, а след това и на останалите жени наоколо. Ох, какво ли ще си помисли Марция! Тя, стълбът на нравствеността! Опората на благочестието!
— Беше ужасна седмица — затюхка се Лициния, без да отвръща поглед от опожарените хълмове, но гласът й прозвуча прекалено пискливо.
— Наистина — съгласи се Домиция, като се изкашля, за да прикрие неудобството си.
— Не бях на себе си от страх! — продължи Лициния. — По онова време, Луций Корнелий, живеехме в Карине и огънят се приближаваше все повече към нас. Естествено, щом пожарът беше овладян, първата ми работа беше да убедя Апий Клавдий да се преместим в тази част на града. Вярно, че човек никъде не може да се чувства съвсем сигурен, но така поне можем да се надяваме, че Форумът и Блатото ще ни предпазят, ако стане нещо в Субура.
— Беше красива гледка — отвърна й Сула, който си спомни как през онази седмица всяка вечер беше стоял на Весталските стълби, за да наблюдава незапомненото зрелище, въобразявайки си, че горящите квартали представляват някакъв неприятелски град, който той като римски пълководец е заповядал да бъде плячкосан и опожарен. — Наистина красива! — повтори той.
Тонът, с който изрече тези думи, подсказваше, че говори напълно сериозно. Нямаше как, в този миг Лициния се поддаде на изкушението да го погледне, но само след секунда като ужилена отвърна очи и за сетен път си каза с горчивина, че за нищо на света не е трябвало да се остави в ръцете на този мъж. Сула не само че беше опасен, но и нещо в главата му не беше наред.
— Е, всяко зло за добро — заключи тя тържествено. Братовчедите ми Публий и Луций Лициний закупиха едри парцели от изгорелите квартали. Твърдят, че с течение на времето стойността им ще се покачи многократно.
Лициния произхождаше от рода на Лициний Крас, където всички бяха милионери, даже много повече от милионери. А защо и той да не си намери някоя богата съпруга, подобно на нейния Апий Клавдий Пулхер? Наивни Сула! Та кой баща, брат или попечител на някоя благородна девойка би се съгласил на подобен брак?