Но още преди негодуванието на един от тримата да е прераснало в мисъл за бунт, двамата по-малки братя умряха, оставяйки първородния син на баща си, Миципса, да управлява самичък. Все пак и двамата се бяха постарали да създадат наследници, които да му причинят достатъчно главоболия: двама законни синове и един извънбрачен, на име Югурта. Един от тримата щеше да наследи трона на Миципса след смъртта му, но кой точно? Всичко се обърка съвсем, когато малко преди своя край дотогава бездетният Миципса също се сдоби с две мъжки рожби — Адербал и Хиемпсал. Това беше достатъчно, за да потъне целият двор в сплетни и интриги, защото възрастта на всеки от претендентите беше обратнопропорционална на законовите му основания да наследи короната. Копелето Югурта беше най-възрастният от всички, а двамата синове на действителния цар едва прохождаха.
Докато беше жив, дядо му Масиниса никога не бе прикривал искреното си презрение към Югурта — не толкова, задето беше незаконороден, колкото заради майка му, представителка на най-нискостоящата прослойка в държавата — номадка — берберка. Миципса беше наследил изцяло отношението на баща си към внука му и когато един ден си даде сметка, че нежеланият му племенник се е превърнал в красив и интелигентен младеж, той си постави за цел непременно да го отстрани от борбата за трона. Сципион Емилиян беше поискал от царя на Нумидия да му прати съюзнически подкрепления за обсадата на Нуманция и Миципса се възползва от случая да се отърве от Югурта, като го натовари с командването на войските в Испания. Предполагаше се, че Югурта няма да се върне жив от похода.
Само че събитията се развиха съвсем неочаквано. Югурта беше роден пълководец, а освен това той твърде скоро успя да си създаде приятели сред римляните, двама, от които имаше за своите най-близки хора на света. И двамата бяха младши военни трибуни, прикрепени към щаба на Сципион Емилиян; имената им бяха Гай Марий и Публий Рутилий Руф. Между другото тримата бяха връстници — тогава бяха на по двайсет и три.
Малко преди приключването на кампанията Сципион Емилиян повика Югурта в палатката си, където му изнесе дълга беседа на тема няма ли да е по-добре той да се отнася почтено с Рим, неговия Сенат и народ, отколкото да завързва контакти с конкретни, твърде конкретни римски граждани. Югурта го изслуша от край до край невъзмутимо. Животът му сред римляните по време на обсадата на Нуманция го беше научил на едно-единствено нещо за тях, а именно, че всеки римлянин, който таи някаква амбиция за политическа кариера и издигане в обществото, неизменно се оказва неспособен да я подплати със средства. С други думи, всеки римлянин можеше да бъде купен.
При завръщането си в Нумидия Югурта носеше писмо от Сципион Емилиян до цар Миципса. В него толкова подчертано се изтъкваха смелостта, благоразумието и необикновеният интелект, проявени от Югурта по време на войната, че старият Миципса за кратко време забрави наследената от баща си неприязън към младия си племенник. И някъде по времето, когато Гай Семпроний Гракх намери смъртта си в горичката Фурина, в подножието на Яникуланския хълм, цар Миципса официално осинови Югурта и го обяви за пръв наследник на нумидийския престол. Обаче не забрави изрично да упомене в политическото си завещание, че Югурта не бива в никакъв случай да бъде провъзгласен за цар; на него бе отредил ролята на попечител на двете си невръстни деца, които едва навлизаха в пубертета.