Новините за клането, извършено над римските и италийски търговци в Цирта, се бяха разнесли в Рим преди петнайсет месеца, през есента. Един от народните трибуни, Гай Мемий, по този повод държа такава сърцераздирателна реч на Форума, че занапред каквито и подкупи да дадеше Югурта, катастрофата изглеждаше неизбежна. Вторият консул, Луций Калпурний Бестия, още при встъпването си в длъжност беше призован да тръгне на поход срещу Нумидия, за да покаже на Югурта, че не може току-така да посяга на живота на римските граждани.
Но Бестия се бе оказал продажен човек и Югурта успя да го купи. Шест месеца по-късно, с негова помощ той съумя да сключи мир с Рим. Цената бяха тридесет бойни слона, които минаха на разположение на Бестия, заедно с малко пари за римската хазна… и доста по-значителна сума, озовала се тихомълком в личната съкровищница на самия Бестия. Рим изглеждаше доволен от решението, а Югурта най-после бе признат за едноличен владетел на цяла Нумидия.
Но Гай Мемий, който малко се интересуваше, че вече не е народен трибун, така и не замлъкна. Ден след ден продължаваше своята кампания за хвърляне цялостна светлина върху нумидийския въпрос. Ден след ден той подновяваше своите обвинения срещу Бестия, че е измъкнал пари от Югурта в замяна на мира и оставането му на престола. Най-сетне постигна целта си, защото наплашеният от словата му Сенат реши да провери тяхната правдивост. В Нумидия беше изпратен преторът Луций Касий Лонгин, който беше получил изричното нареждане да доведе лично цар Югурта в Рим, за да съобщи на Гай Мемий имената на всички онези, които е подкупвал. Ако царят трябваше да отговаря единствено пред Сената, то положението му далеч не би изглеждало толкова тревожно, но Югурта трябваше да се отчита пред народа.
Когато преторът Касий пристигна в Цирта и съобщи на царя желанието на Сената, Югурта нямаше как да откаже и го придружи обратно до Рим. Само че защо? Защо всички толкова се страхуваха? Какво толкова можеше да направи Рим? Да нахлуе с войски в Нумидия? Но в армията винаги щяха да се намерят повече продажници като Бестия, отколкото принципни хора като Гай Мемий! Защо въпреки това всички се страхуваха? Та не беше ли върхът на безочието от страна на Рим да пратят един-единствен човек, който да хване владетеля на една обширна и богата страна за врата и да го поведе след себе си като послушно животно?
И Югурта беше постъпил като послушно животно: стегна си безропотно багажа, покани някои от доверениците си да го придружат, избра петдесетте най-опитни бойци от царската си гвардия и се качи на един кораб с претора Касий. Това беше станало преди два месеца. Два месеца, през които не се случи нищо особено.
Вярно, че Гай Мемий беше удържал на думата си! Беше свикнал плебейското събрание в цирка на Фламиний, който се намираше извън свещените граници на града и следователно нищо не пречеше на Югурта да се яви лично пред народа. Целта на тази среща беше да се даде възможност на всеки римски гражданин, независимо от общественото му положение да чуе как царят на Нумидия ще отговори на въпросите на Гай Мемий, а именно кого и как е подкупил. Нямаше жител на града, който да не знае какви точно въпроси Гай Мемий смята да зададе и затова циркът беше препълнен с хора, които бяха залели цялата арена, оставяйки закъснелите да напрягат слух от трибуните, където не се чуваше кой знае колко.
Но и Югурта знаеше как най-добре да подготви защитата си. Кампанията в Испания, а и годините след това добре го бяха научили как да се справя с римляните. Най-лесно щеше да му бъде, ако подкупи някой и друг народен трибун.
На книга последните стояха сравнително ниско в служебната йерархия и дори сред сенаторите те отстъпваха по почести на много други. Народните трибуни не разполагаха с империум — ако тази дума изобщо може да се преведе на нумидийски. Империум! Да имаш империум означава такава власт, каквато би се полагала на един бог, ако слезе сред смъртните. Всъщност това беше и основната причина някакъв си претор да може да заповядва на един цар. Управителите на провинции имаха империум. Консулите имаха империум. Преторите имаха империум. Куриатните едили имаха империум. Но всеки империум означава нещо различно и има различна сила. Единственият видим признак, че даден магистрат е удостоен с империум, е правото му да се обгражда с ликтори. Ликторите професионалисти, чиято задача е да вървят пред носителя на империум, за да му разчистват път, и които носят на лявото си рамо тъй наречените фасции — сноп от пръчки, завързани с пурпурна връв.