— Сигурно си прав — отговори му Цезар и смени темата.
Марий забеляза, че по-нататък разговорът преди вечерята засягаше предимно безобидни теми и домакините му, които явно бяха добронамерени към него, се стараеха да го развличат с познанията си в най-различни области от живота, без да важничат и без да се обсъждат един друг.
Явно в този дом никой не изпитваше желание да трови живота на близките си и в тона, с който всички говореха, не се усещаше никакво заяждане или дори несъгласие с думите на другия. На гостенина му ставаше все по-любопитно какво ли представляват дъщерите и особено майката. В крайна сметка синовете не можеха да дължат всичко единствено на баща си. Макар да беше женен за най-обикновена домошарка от Путеоли, Марий добре разбираше, че в средите на римската аристокрация майката играе важна роля и обикновено децата наследяват много от нейните черти. Независимо дали води безпътен или благопристоен живот, дали е глупачка или интелигентна жена, човек винаги трябваше да се съобразява с нея.
Най-сетне жените се появиха. Марция и двете Юлии. Възхитителни! Наистина възхитителни, включително майката. Робите им донесоха столове и те се настаниха в средата на помещението между трите ложета, образуващи буквата П. Марция седна срещу мъжа си, Юлия — срещу Гай Марий, а Юлила срещу двамата си братя. Тя реши от самото начало да поразвесели госта и като използва мига, в който родителите й гледаха на другата страна, но той самият я наблюдаваше, игриво се изплези на братята си.
Въпреки че на масата не бяха поднесени риби и стриди, а в чашите продължаваше да има повече вода, отколкото вино, вечерята премина много добре. Робите, които обслужваха сътрапезниците, си знаеха работата и се пречкаха възможно най-малко. Никой от тях не безпокоеше дамите с безкрайните си шетания между кухнята и масите, никой не се правеше, че не забелязва, когато някой се нуждае от нещо. Това Марий изтълкува като знак, че всички роби са доволни от господарите си. Храната беше скромна, но затова пък прекрасно приготвена. Явно в семейството нямаха възможност да предложат на гостите си рибни деликатеси от типа на гарум или странни смески от екзотични подправки, но затова пък месата, зеленчуците и плодовете запазваха естествения си вкус, а тъкмо това най-много се услаждаше на привикналия с войнишката кухня Марий.
Менюто бе следното: печени патици с плънка от най-обикновено тесто, лук и градински подправки, крехки тестени рулца, два вида маслини, топчета, омесени от фино брашно с яйца и сирене, превъзходни наденички, каквито гостенинът си спомняше, че е ял в родния си град — печени на мангал и полети със сос от чесън и разреден мед, чудесно приготвени салати от маруля, краставици, лук и целина (всяка подправена с олио и оцет), и великолепно задушено ястие, в което имаше едновременно броколи, тиквички и карфиол, обилно напоени със зехтин и посипани с настъргани кестени. Зехтинът беше сладък и съвсем пресен, солта — суха, а пиперът, също превъзходен, беше поднесен на зърна и всеки на масата сам избираше кога да извика момчето да го стрие пред него в хаванчето. За десерт бяха поднесени малки плодови сладкиши, сусамки, изпечени с мед от мащерка, пасти с пълнеж от стафиди, напоени със сироп от смокини, и два вида фантастично сирене.
— Това е от Арпинум! — възкликна Марий, докато поднасяше към устата си парче от второто, и сякаш за миг лицето му се подмлади. — Да, да, това сирене ми е добре познато! Баща ми го прави. Млякото трябва да е от двегодишни овце, които се доят чак след една седмица по пасбищата край реката, където расте най-подходящата за целта трева.
— Прекрасно! — усмихна му се Марция, която не би сметнала думите на гостенина си за смешни. — Винаги съм харесвала този вид сирене, но отсега нататък ще обръщам повече внимание какво ми продават на пазара. Значи това е сиренето, направено от Гай Марий — нали и баща ти се казва Гай Марий — от Арпинум.
Щом и последното ястие привърши, жените станаха от масата и оставиха мъжете сами. На вечерята никоя от тях не беше докоснала виното, но затова пък всички добре си бяха хапнали от прекрасните гозби, прокарвайки ги с чиста вода.
Преди да излезе, Юлия се усмихна за последен път на Марий и той беше убеден, че в случая не става дума единствено за вежливост и уважение — навярно й беше харесал. През цялото време, докато вечеряха, девойката беше отговаряла любезно на въпросите му, но нито веднъж не се опита да се намесва в разговора между него и баща й. И въпреки това с нищо не даваше вид да е отегчена, напротив, слушаше с явен интерес какво си приказват Цезар и Марий и по всичко личеше, че темите, които двамата обсъждат, й бяха добре познати. Наистина прекрасно момиче, тихо и кротко, което едва ли щеше да се превърне в нечия домашна кокошчица.