Цезар се спря за миг, изгледа слабо осветеното лице на Марий, след което приятелски го потупа по гърба.
— О, не става дума за някакво съперничество между мен и брат ми. Докато беше жив, не сме се карали за нищо, а и сега семейството ми е в добри отношения със синовете му. Но най-добре е човек да бъде избран за консул, когато му дойде времето, не е ли така?
— Секст даде най-големия си син за осиновяване, нали? — попита Марий, опитвайки се да си припомни какво е станало с него.
— Да, преди много време. И той се казваше Секст — в рода винаги кръщаваме най-големия син с това име.
— Ами да, разбира се! Квинт Лутаций Катул! Щях да се сетя, ако не беше махнал „Цезар“ от името си. Няма ли да бъде той първият консул Цезар? Все пак е доста по-възрастен от другите.
— Не — поклати отрицателно глава домакинът. — Той вече не се нарича Цезар, а Лутаций Катул.
— Предполагам, че старият Катул се е бръкнал доста, за да осинови момче като него. Тъй или иначе, семейството на брат ти изглежда добре материално.
— Да, наистина, за момчето бяха дадени много пари. Но и ти ще дадеш колкото трябва за жена си, нали, Гай Марий?
— Юлия, ще взема Юлия — прекъсна го Марий.
— Наистина ли? Мислех, че ще си избереш малката. — Бащата изглеждаше изненадан. — Ами трябва да ти кажа, че това много ме радва, и то не за друго, а защото като всеки добросъвестен баща и аз бих искал дъщерите ми да не се омъжват, преди да са навършили осемнайсет, а Юлила има да чака още година и половина дотогава. Но ако питаш мен, изборът ти е правилен. Въпреки че винаги съм смятал Юлила за по-привлекателната и по-интересната от двете.
— Все пак си й баща — усмихна се доволно Марий. — Не, Гай Юлий, малката ти дъщеря не ме изкушава никак. Ако тя самата не е луда по мъжа си, мисля, че животът скоро ще му се види тежък. Много съм стар, за да задоволявам младежки капризи. Докато Юлия изглежда също тъй благоразумна, колкото е красива. У нея просто всичко ми хареса.
— Ще бъде идеалната съпруга за един консул.
— Кажи ми честно, наистина ли вярваш, че ще успея да стана такъв?
Цезар кимна:
— Не ще и съмнение! Но не веднага. Първо трябва да се ожениш за Юлия, след това да изчакаш нещата — а и страстите — да се уталожат. Гледай да участваш в някоя война, достойна за пълководец като теб — един нов успех на бойното поле само ще ти помогне. Ако трябва, предложи си някому услугите като висш легат. И след две-три години ще можеш да протегнеш ръка към консулството.
— Но тогава ще съм вече на петдесет — мрачно отбеляза Марий. — Трудно ще те избере някой, ако ти е минало времето.
— Но за теб то тъй и тъй вече е минало, така че какво означават три години повече или по-малко? Може да са ти само от полза, ако съумееш да ги използваш пълноценно. Пък ако ще си говорим откровено, Гай Марий, никой не би ти дал истинските години, а това е много важно. Ако наистина личеше, че младостта ти е отминала безвъзвратно, тогава щеше да е друго. Но ти си самото въплъщение на здраве и мъжка сила. Освен това си и твърде висок, за да останеш незабелязан от избирателите в центуриатните комисии. Всъщност, ако не беше враждата ти с Цецилий Метелите, фактът, че си нов човек, нямаше да има никакво значение. Можеше още преди три години да бъдеш избран за консул — когато ти беше времето. Ако беше някой дребосък без достатъчно сила да развъртиш меча над главата си, сега вече и Юлия не би могла да ти помогне. Но с твоите способности и най-вече с физиката си рано или късно ще станеш консул, бъди сигурен.