Гай Юлий Цезар пое ръката му и я стисна силно.
— Добре! — успокои се той и се засмя.
Двамата се насочиха обратно към къщата, където Цезар разбуди полузаспалия роб, на когото беше поверено старото войнишко наметало на гостенина.
— Кога ще мога да говоря с Юлия? — попита Марий, след като омота добре дрехата около себе си.
— Утре следобед — каза му Цезар и сам му отвори вратата. — Лека нощ, Гай Марий.
— Лека нощ, Гай Юлий — сбогува се гостът и излезе на улицата, където шеташе мразовитият северен вятър.
По пътя до къщи той дори не усети студа, толкова се беше затоплил в уютния дом на Цезар. Възможно ли е онзи неканен вътрешен глас, който се беше обаждал толкова време у него, да се окаже прав? Той — консул! Ще стъпи здраво сред римската аристокрация, независимо от провинциалния си произход! И ако наистина успее, тогава нямаше да е зле и да се сдобие със син. С още един Гай Марий.
Двете Юлии споделяха обща дневна, където се срещнаха на другата сутрин, за да закусват. Юлила не я сдържаше на едно място, през цялото време стоеше като на тръни и дори за миг не поседна, за да се нахрани спокойно.
— Какво има? — попита я сестра й, след като й омръзна от безконечните й шетания.
— Че знам ли? Нещо ново се задава, усещам го, а пък освен това искам да се срещна с Клодила на пазара за цветя. Обещах й, че ще се видим сутринта! Но имам неприятното чувство, че ще трябва да си остана вкъщи за някое ново досадно семейно събиране — мрачно изрече тя.
— Знаеш ли — смъмри я сестра й, — наистина не можеш да оцениш някои неща! Колко други момичета познаваш, които като теб да ги питат за мнението им?
— О, глупости, та тези семейни събрания са толкова скучни и досадни — говори се само за роби, учители и за какво не можем да си позволим. А пък на мен вече и училището ми омръзна. До гуша ми дойде от Омир и от онзи отегчителен старчок Тукидид! Пък и от каква полза са те за едно момиче?
— Ами полезни са с това, че могат да я представят пред обществото като културна и добре образована — отбеляза малко хладно Юлия. — Не искаш ли да си намериш добър съпруг?
Юлила се изкикоти и гордо заяви:
— Според мен въобще не е необходимо да познаваш Омир или Тукидид, за да се омъжиш. О не, наистина искам да изляза! — И тя продължи да крачи нагоре-надолу.
— Като те познавам, решиш ли нещо, непременно го постигаш. Няма ли да седнеш да закусиш?
В този миг на вратата застана някой. Двете девойки обърнаха смаяни погледи към баща си. Той! Тук?
— Юлия, искам да говоря с теб — каза той още преди да е влязъл, без дори да обърне внимание на любимата си Юлила.
— О, тата! Няма ли да получа поне целувка? — изпречи се на пътя му тя.
Той я погледна разсеяно, целуна я по бузата, но все пак й се усмихна:
— Ако си имаш някаква работа, пеперудката ми, защо не отидеш да я свършиш?
Тя грейна от радост.
— Благодаря ти, тата! Може ли да отида до пазара за цветя? И до Портикус Маргаритария?
— Колко перли смяташ да си купиш днес? — развеселен я попита баща й.
— Хиляди! — отговори му тя и тръгна да излиза. Цезар не пропусна да й пъхне един сребърен денарий в ръката.
— Знам, че няма да стигне и за една, но може би ще си харесаш някое шалче.
— О, тата! Благодаря, благодаря! — възкликна Юлила и обви ръце около шията му, за да го целуне на свой ред. Сетне изхвърча през вратата и повече не се видя.
Цезар мило подкани другата си дъщеря да седне. Девойката се подчини и го изгледа очаквателно, но той не каза нищо, преди да е дошла Марция, която послушно зае мястото до дъщеря си.
— Какво има, Гай Юлий? — попита майката по-скоро от любопитство, без да дава вид, че е разтревожена.
Той самият остана прав, пристъпвайки от крак на крак докато внимателно наблюдаваше дъщеря си с красивите си сини очи.
— Скъпа, Гай Марий хареса ли ти? — попита я най-сетне.
— Да, тата, хареса ми.
— С какво?
Тя се позамисли, сетне промълви:
— Мисля, че най-вече с простотата и искреността, с които говореше. И с това, че не се превземаше. Прости потвърди мнението, което преди си бях изградила за него.
— А!?
— Ами да. Онзи слух, дето всички сме го чували: че не знаел думичка гръцки, че е едва ли не полуидиот, при това от провинцията, който си е спечелил репутацията на военен на гърба на други и най-вече поради странните капризи на Сципион Емилиян. Винаги ми се е струвало, че хората го обсъждат твърде много и твърде злонамерено, за да се окажат всички тези приказки истина. А сега, след като имах възможността лично да се запозная с него, разбирам, че не съм грешила. Той нито е идиот, нито се държи като загубен провинциалист. Напротив, според мен е завидно интелигентен! При това начетен. Вярно, че гръцкият му не е много приятен за ухото, но това се дължи най-вече на акцента му. Иначе и речникът, и граматиката му са безупречни. Изобщо говори гръцки не по-зле от латински. Освен това тези гъсти вежди му придават твърде внушителен вид. Предполагам, че и на теб ти е направило впечатление. Беше се издокарал прекалено екстравагантно, бих казала показно, но предполагам, че грешката е най-вече у жена му.