— Защо точно той?
— Защото догодина ще се кандидатира за консул, ако не се лъжа. Така че защо да не започне да вдига шум още от сега — обясняваше Гай Марий, отдръпвайки се встрани от входа, за да направи път на спътника си, който беше по-възрастен от него. И двамата се озоваха в светата обител на Великото божество Юпитер Оптимус Максимус Юпитер най-силния и най-великия.
— Като че ли си прав — съгласи се Цезар.
Заради гъстите облаци навън просторната главна зала на храма тънеше в полумрак, но това не пречеше на керемиденочервеното лице на Великото божество да сияе сякаш с някаква вътрешна светлина. Статуята беше много стара, изработена от прочутия етруски скулптор Вулка. Беше я изваял от най-проста глина, но с вековете божеството се беше сдобило с роба от слонова кост, златни коси, златни сандали, златна мълния в едната ръка; кожата по ръцете й краката му изведнъж се бе оказала от сребро, а ноктите му издялани от слонова кост. Само лицето му, гладко избръснато според някогашната етруска мода, която римляните бяха възприели, си беше също тъй червендалесто, както навремето, разкривено от тъпоумната усмивка, която стигаше почти до ушите му и му придаваше вид на някой глуповат баща, който така и не ще да проумее, че синчето му прави всичко възможно да запали бавачката си.
От двете страни на залата, в която се помещаваше Великото божество, имаше други, по-малки помещения. В лявото обитаваше неговата дъщеря Минерва, а в дясното — съпругата му Юнона. Всяка от двете богини бе великолепно изваяна от злато и слонова кост, но в същото време трябваше примиренчески да търпи присъствието на натрапника, с когото беше обречена да съжителства завинаги, защото при построяването на храма двама от старите богове, които следваше да бъдат пропъдени, просто отказаха да си вървят, и понеже римляните са си римляни, оставиха ги да се разполагат в компанията на новодошлите.
— Чудя се, Гай Марий — заговори Цезар, — дали ще бъдеш тъй любезен да споделиш трапезата ми утре следобед?
Ама че изненада! За миг затвори очи, колебаейки се как да постъпи. Несъмнено събеседникът му имаше нещо предвид; но пък и никога не би си губил времето с празни приказки. А ако не друго, то поне никой не можеше да обвини Цезарите, че са сноби. Един Юлий Цезар никога не би се държал надменно. Ако наистина си сигурен, че по мъжка линия родът ти произхожда чак от Юл, Еней, Анхиз и богинята Венера, то естествено нищо и никога не би могло да те злепостави — дори да те видят, че приказваш с докерите или пък с някой Цецилий Метел.
— Благодаря ти, Гай Юлий — реши се най-сетне Марий. — Много ще се радвам да ти гостувам.
В същия новогодишен ден Луций Корнелий Сула се събуди още преди да се е зазорило, и то почти трезвен. За свое учудване откри, че се намира точно където му е мястото: в леглото си, между мащехата от едната и любовницата си от другата страна. Напълно облечени обаче, двете дами — може би на някого изразът ще се стори твърде евфемистичен — го бяха загърбили, което подсказваше, че не е бил събуден, за да изпълни задълженията си към някоя от тях. Това му прозрение се допълни и от факта, че всъщност го е притеснила огромната му и дори леко болезнена ерекция. За миг той остана неподвижен, опитвайки се да се срещне очи в очи с другата си глава, която най-безсрамно го наблюдаваше над корема му, с надеждата, че ще й внуши малко благоприличие; но както обикновено в такива случаи моралистичният му упрек остана без отговор. Няма що, онзи неблагодарник трябваше да си получи своето. Сула протегна дясната си ръка към мащехата си, запретвайки недискретно робата й, като в същото време с лявата разсъбличаше любовницата си. Но за негова неприятна изненада и двете жени, които само се бяха престрували, че спят, мигом скочиха на крака и като започнаха безмилостно да го налагат с юмруци, избълваха поток гневни слова.
— Но какво съм направил? — изпищя Сула, като се сви на кълбо, за да прикрие слабините си. Само за секунда мъжествената гордост между краката му беше спаднала като празен мех.
И двете само чакаха да му отговорят на въпроса. Но докато се надвикваха така, че нищо да не им се разбира, той и сам успя да си припомни с какво бе успял да ги разгневи. Метробий, проклети да са очите му! Но какви очи! Тъмни и блестящи като черен кехлибар, скрити под остри мигли, толкова дълги, че човек би могъл да ги увие около пръста си. Кожа като гъста сметана, черни къдрици, спускащи се около изящни рамене, и накрая — най-сладкото дупе на света. Четиринадесетгодишен, но в греховете си — стар като света, това бе той — чиракът на стария Сцилакс, актьорът, обречен да предизвиква, да измъчва, да унижава, но винаги да побеждава.