Разбира се, двамата се познаваха твърде добре, след като през онзи опасен престой на Югурта в Рим, именно Метел го беше осведомявал чрез Бомилкар. И като се има предвид, че самият Югурта трябваше да благодари за гостоприемството на същия този Метел и да си стои извън помериума, то именно с Бомилкар сегашният проконсул бе имал най-много случаи да разговаря.
Тази им среща обаче протече неловко: през цялото време Бомилкар седеше като на тръни да не би някой да го разпознае и донесе, че е бил в Утика, а пък Метел се колебаеше какво точно поведение трябва да възприеме човек, когато наема шпиони.
Струваше му се, че ще е най-добре, ако говори без заобикалки.
— Искам да приключа тази война с възможно най-малко загуби както на жива сила, така и на бойна техника. Колкото по-скоро свърши, толкова по-добре. Рим се нуждае повече от услугите ми другаде, а не на една от най-отдалечените си граници.
— Да, вече чух за германите — съгласи се Бомилкар.
— И така, разбираш защо бързам.
— Влизам ти в положението напълно. Ала изобщо не ми е ясно с какво мога да спомогна за приключването на войната.
— От свои близки съветници бях наведен на мисълта, а след като сам размислих по-обстойно над въпроса, реших, че навярно нещата стоят точно така — че най-бързият начин да се реши съдбата на Нумидия по начин, удовлетворяващ интересите на Рим, ще бъде да се елиминира цар Югурта — обясни накратко проконсулът.
Бомилкар го изгледа замислено. Човекът насреща му със сигурност не беше Гай Марий; Не приличаше дори на Рутилий Руф, който доста се отличаваше от приятеля си с лесно наранимото си чувство за лично достойнство, аристократичното си високомерие и постоянното съзнание за заеманото положение — фактори, които далеч не го правеха толкова компетентен и способен да взима решения, колкото Марий. За проконсула, както и за всеки друг римлянин, най-важното нещо на света беше Рим. И все пак в представата си какъв трябва да бъде този Рим Цецилий Метел се различаваше съществено от Гай Марий. Това, което най-много смущаваше Бомилкар в момента, беше огромната разлика между онзи, стария Метел, когото познаваше от Рим, и този тук, управителя на Римска Африка. Защото, макар и да знаеше за писмата, трудно му беше да оцени истинското им значение.
— Вярно е, че Югурта е душата на нумидийската съпротива срещу Рим — кимна Бомилкар. — Но ти пък дори не си даваш сметка колко е непопулярен Гауда в Нумидия. Нумидия никога няма да се съгласи да бъде управлявана от него, независимо дали претенциите му са законни или не.
При споменаването на Гауда по лицето на Метел се изписа изражение на дълбока погнуса.
— Пфу! — презрително махна той. — Едно голямо нищо, ето какво е Гауда! Него и човек не можеш да го наречеш, камо ли владетел.
Но светлокафявите му очи нито за миг не се откъсваха от суровото лице на Бомилкар.
— Ако все пак нещо се случи с цар Югурта, аз — а разбира се и цял Рим, — ще бъдем доволни да поставим на нумидийския престол човек, който да притежава достатъчно трезв поглед върху нещата, за да знае, че ще отразява най-добре нумидийските интереси, ако се признае за владетел — клиент на Рим.
— Точно така; аз самият мисля, че интересите на Нумидия са точно такива — навлажни устните си Бомилкар. — А ти, Квинт Цецилий, виждаш ли ме като бъдещ цар на Нумидия?
— Определено!
— Много добре! В такъв случай с радост ще заработя за премахването на Югурта.
— Надявам се това да стане скоро — усмихна се домакинът.
— Колкото е възможно по-скоро. Няма смисъл да опитваме да го убием — Югурта е много предпазлив. Освен това се радва на пълната преданост на своята царска гвардия. Нито е възможно да се извърши преврат. Голямата част от аристокрацията е доволна от начина, по който той управлява Нумидия и по който води войната. Ако Гауда представляваше поне донякъде примамлива алтернатива, нещата може би щяха да се различават. У мен самия — по лицето му се изписа горчивина, — не тече кръвта на Масиниса, което означава, че за да заема престола, ще ми е необходима подкрепата на Рим.
— Тогава какво трябва да се направи? — попита Метел.
— Мисля, че единственият начин е Югурта да бъде примамен някъде, където да го заловите — посъветва го Бомилкар. — Нямам предвид сражение, а просто някоя засада. Ако успеете, ще зависи изцяло от вас, дали да го убиете веднага, или да го отведете в плен и по-нататък да му решавате съдбата.
— Много добре, Бомилкар. Предполагам, че ще ни пратиш вест навреме, за да се подготвим както подобава?
— Разбира се. Идеалната възможност предоставят граничните набези — Югурта възнамерява лично да води много от тях, и то още от мига, когато земята изсъхне достатъчно. Но те предупреждавам, Квинт Цецилий — може и да не успеете да заловите Югурта от първия път. Трябва да упорствате. Човек като него е способен на всичко. В крайна сметка не искам да се излагам — мъртъв няма да съм от полза нито на Рим, нито на себе си. Но бъди уверен, все някога ще успея да го вкарам в клопка, от която той няма да се измъкне. Дори един Югурта има своите слаби места.