Изборите за консул бяха насрочени за средата на октомври и името на Марий, което така и така не слизаше от устата на хората, започна да се споменава и като името на един от евентуалните кандидати. Но времето минаваше, а той не се появяваше в Рим. Метел държеше на своето.
— Настоявам да се оттегля — повтаряше му Марий навярно за петдесети път.
— Настоявай си колкото си щеш — отвръщаше му за петдесети път Метел. — Няма да те пусна.
— Догодина аз ще бъда консул — заканваше се Марий.
— Парвеню като теб — консул? Невъзможно!
— Страхуваш се, че гласоподавателите ще ме изберат, нали така? — наливаше масло в огъня Марий. — Не искаш да ме освободиш, защото се страхуваш да не ме изберат.
— Дори не мога да си представя как един истински римлянин ще вземе да гласува за теб. Е, вярно е, че си баснословно богат и сигурно ще можеш да си купиш много гласове. Случи ли се някога — но със сигурност не идващата година — наистина да те изберат за консул, можеш да ми вярваш, че няма да пестя сили и енергия, за да докажа пред съда, че си купил длъжността!
— Това не ми е необходимо, Квинт Цецилий. Досега никога не съм го правил. Затова само ще се радвам, ако наистина се опиташ да докажеш противното — не му остана длъжен Марий.
Метел се върна към изпитаната тактика:
— Трябва веднъж завинаги да се примириш с мисълта, че няма да те освободя — и това си е. Като един достоен представител на римското общество бих изменил на своята класа, ако го сторя. Консулството, Гай Марий, е служба за човек с много по-високо потекло от твоето. Мъжете, които сядат на консулския стол от слонова кост, трябва да бъдат достойни за него по рождение — необходимо е не само те, но и предците им да са се отличили в управлението на Рим. По-скоро бих изпаднал в немилост или дори бих умрял, отколкото да видя един италиец от границата със самнитите, някакъв си полусвободен селянин, който дори и за претор не е бивало да бъде избиран, да заеме стола на консула! Каквото и да правиш, както и да се опитваш, на мен ми е съвършено безразлично. По-скоро бих изпаднал в немилост или бих умрял, отколкото да ти дам разрешението си да се върнеш в Рим.
— Ако се наложи, току-виж станало я едното, я другото — закани му се Марий.
Публий Рутилий Руф се опита да вдъхне малко разум и на двамата, в което си начинание се водеше колкото от приятелските си чувства към Марий, толкова и от мисълта за интересите на Рим.
— Зарежете политиката — предупреди ги той. — Дошли сме в Африка, за да победим Югурта, но никой от двама ви не благоволява да направи каквото и да било за целта. Заяждате се един с друг, вместо да се справите с Югурта. Но на мен това ми дойде до гуша!
— Да не би да ме обвиняваш, че пренебрегвам задълженията си, Публий Рутилий? — попита го Марий със спокоен тон, който вещаеше най-лошото.
— Не, разбира се! Обвинявам те в това, че не използваш таланта си на воин, така както съм виждал да го правиш друг път. По отношение на тактиката не падам по-долу от тебе. И по отношение на логистиката също. Но щом нещата опрат до стратегия, Гай Марий, до стратегия при една продължителна война, нямаш равен. Ала признай си честно, през цялото това време, докато сме тук, поне веднъж помисли ли как да използваш дарбата си за спечелването на тази война? Не, нали?
— А къде е моето място в тази пледоария във възхвала на Гай Марий? — присви устни Метел. — Или пък в пледоарията, която Гай Марий би произнесъл във възхвала на теб? Може би аз не съм от никакво значение за тази война?
— Наистина си от значение, и то голямо, но не за друго, а просто защото си назначен за върховен командващ! — сопна му се Рутилий Руф. — Но щом си въобразяваш, че си по-добър в тактиката и логистиката от мен или по-добър и в тактиката, и в логистиката, и в стратегията от Гай Марий, тогава защо чакаш вече година и половина, ами не вземеш да го докажеш? И все пак, ако искаш да чуеш нещо ласкаво за себе си, ще ти кажа следното: нито си алчен като Спурий Постумий Албин, нито си толкова бездарен като Марк Юний Силан. Проблемът ти е, че се мислиш за много повече от това, което си в действителност. Когато навремето прояви добрия разум да назначиш мен и Гай Марий за висши легати, си казах, че с течение на времето си поумнял. Но се оказа, че съм сгрешил. Ти прахоса нашите способности със същата лека ръка, с която прахосваш и парите на Сената. Благодарение на теб не само няма да спечелим тази война, ами с цената на много средства ще се окажем в задънена улица. Затова чуй съвета ми, Квинт Цецилий! Разреши на Гай Марий да се върне в Рим и да се кандидатира за консул, а на мен позволи да прегрупирам силите ни и да обмисля бъдещите ни ходове. Колкото до теб, задачата ти е да сринеш устоите на властта, която Югурта упражнява върху поданиците си. Не ме интересува, че ще спечелиш цялата слава, но искам сега, между тези четири стени да признаеш, че това, което току-що ти казах, е самата истина.