— От друга страна — разсъждаваше на глас Марий, — за Рим така ще бъде по-добре — с колега като Ебурн Гета не би се осмелил да прекалява с подкупите.
— Навярно си прав, но само като си помисля за бедния младеж! И все пак, в действителност Ебурн си остава един Сервилий Цепион, а Сервилий Цепионите винаги са били странни по отношения на морала. Искат да се изкарат по-целомъдрени от самата Артемида, при това цял свят трябва да го научи. В крайна сметка човек започва да се чуди.
— И така, кой от двамата цензори убеди другия да пусне Луций Корнелий Сула в Сената? — заинтересува се Марий. — Сега, като свързвам името с физиономията му, сещам се да съм подочул разни слухове за поведението му — като че ли и той не е бил еталон за непорочност.
— О, аз лично мисля, че и да е попрекалявал със сладостите на живота, правел го е само от скука, а може би и за да протестира срещу злата си съдба — успокои го Цезар. — Все пак трябва да се признае, че Ебурн помърмори малко под мъничкото си носле. Докато човек като Гета, ако ще и тингитанска маймуна да му предложиш за сенатор, ще я приеме, стига да му налучкаш цената. В крайна сметка, съгласиха се, че Луций Корнелий може да бъде приет за сенатор, но само при определени условия.
— Така ли?
— Да. Луций Корнелий ще остане сенатор, но при условие, че се кандидатира за квестор и бъде избран от първия път. Ако се провали на изборите, край на сенаторството му.
— А той ще бъде ли избран?
— Как мислиш, Гай Марий?
— С име като неговото? Разбира се, че ще го изберат!
— Надявам се. — Цезар не изглеждаше толкова сигурен. Марий веднага забеляза, че тъстът му се смущава от нещо. Явно искаше да подхване някоя тема, но се чувстваше неловко, та затова се усмихваше така тъжно. — Бях се зарекъл, Гай Марий, че след всичката щедрост, която прояви при женитбата си с Юлия, повече никога няма да те моля за услуга. Но естествено това се оказа глупаво заричане. Как може човек да знае какво ще му поднесе бъдещето? Ето, че отново имам нужда от теб.
— Ще направя каквото пожелаеш, Гай Юлий — увери го сърдечно Марий.
— Юлия имала ли е време да ти разкаже защо сестра й едва не се умори от глад? — попита Цезар.
— Не. — В орловия поглед на Марий проблеснаха блажени искрици. — Откакто съм се прибрал у дома, малкото време, което сме имали за себе си, не сме го губели в приказки, Гай Юлий!
Домакинът се засмя, сетне въздъхна.
— Как ми се иска и малката ми дъщеря да беше като сестра си! Но уви, не е. Сигурно грешката е моя. И на Марция. Много я разглезихме. Прощавахме й неща, които не бихме простили нито на братята й, нито на сестра й. Но пък и все повече се убеждавам, че на Юлила по рождение й липсва нещо. Точно преди Клитумна да умре, научихме, че малката глупачка се била влюбила в Луций Корнелий и се мъчила да го убеди насила — него или по-скоро нас — никак не е лесно да разбереш какви точно са намеренията на човек като нея, още повече, че и тя самата едва ли е знаела какво иска — както и да е, та тя решила на всяка цена да се омъжи за Луций Корнелий и понеже си знаела, че никога няма да дам съгласието си, ни направи цялата тази история.
Марий го погледна невярващо.
— Нима като знаеш, че между двамата е съществувала тайна връзка, сега им позволяваш наистина да се оженят?
— Не, не, Гай Марий, Луций Корнелий тук в нищо не може да бъде укоряван! — възрази му енергично Цезар. — Уверявам те, че с нищо не е замесен в постъпките на дъщеря ми.
— Но нали преди малко ми каза, че тя му била изплела венец от трева и му го подарила преди години?
— Повярвай ми, тази им среща е била напълно невинна, поне от негова страна. Той с нищо не я е подтиквал, дори се е опитвал да я държи далеч от себе си. Юлила опозори себе си и семейството си с това, че го е принуждавала насила да признае към нея чувства, които много добре знае, че няма да одобря. Накарай Юлия да ти разкаже всичко и ще разбереш какво имам предвид.
— Но в такъв случай как така сега ще се женят?
— Ами след като наследи цялото това състояние и успя да си създаде известно положение, Сула сам поиска ръката на Юлила. Въпреки всичко, което тя му стори.
— Венецът от трева — замисли се Марий. — Да, разбирам го, и то много добре. Той се е почувствал задължен на дъщеря ти за това, че именно нейният подарък му е донесъл късмет.