Макар отношенията, създали се между двамата, да не бяха типичните за един клиент и неговия патрон, поне докато Марий продължаваше да държи своя империум — а като негов квестор и Сула не можеше да напусне длъжността си по-рано, — той трябваше да се отнася към своя консул така, сякаш е влязъл в клиентна зависимост от него. А един добър клиент не можеше да си позволи да се излежава по светло в съпружеското ложе; един добър клиент трябваше да почука на вратата на своя патрон още с първите лъчи на слънцето и да му предложи услугите си. От своя страна патронът можеше любезно да го отпрати, но можеше да го повика да го придружи до Форум Романум или до някоя от римските базилики, за да му помогне с обществените и личните задължения за деня, можеше и да го прати някъде сам с конкретна задача.
Макар да не беше закъснял чак толкова, че да му се държи сметка, в атрия на Марий Сула завари цяла тълпа по-ранобудни клиенти. Той дори реши, че някои от тях са спали на улицата, пред прага на Марий, защото беше прието всеки да бъде приеман по реда на идването си. Сега му оставаше само да въздъхне, да се спотаи в някой тъмен ъгъл и да се подготви за голямото чакане.
Някои големци прибягваха до услугите на специални секретари или номенклатори, които да посрещат клиентите, да отпращат най-ненужните от тях, за които бе достатъчно да се отбележи, че са дошли, и да допускат при господаря си само онези, които представляваха някакъв интерес. Но както Сула щеше да се увери, тук такъв помощник нямаше и Гай Марий всеки път сам се показваше в атрия, за да покани следващия посетител. Ето как един истински големец, сиреч голям не само на думи, но и на дела, комуто при това предстоеше да встъпи в длъжност като консул и да надмине почти всички римляни по власт и влияние, изпълняваше сам и най-досадната част от задълженията си, отделяйки полезните от безполезните с умение, на което би завидял всеки секретар. Само за двадесет минути четиристотинте мъже, които се бяха натъпкали в атрия, дори в перистила, бяха проверени, нужните — задържани, останалите — отпратени. Сред последните бяха повече от половината от общия брой. Всички те, че дори и по-скромните граждани си отиваха с по някой дар, отпратени както подобава от сърдечния им патрон.
„Това е то — помисли си Сула. — Може да е Нов човек и да е повече италиец, отколкото римлянин, но знае как да се държи. Никой Фабий или Емилий не би могъл да изиграе по-добре от него ролята на загрижения и разбиращ патрон.“ Един истински патрон никога не би тръгнал да пръска пари наляво и надясно само за да се покаже, а би давал само на онези, които се нуждаят от тях; дори да му поискат, пак би бил в правото си да откаже. Но като гледаше и слушаше хората около себе си, Сула все повече се убеждаваше, че Марий няма навика да отказва и само от време на време дискретно упреква онези, които не знаят що е мярка и забравят, че вече са получили каквото им е трябвало.
— Но защо чакаш тук? — учуди се Марий, като забеляза Сула в ъгъла. — Иди в кабинета ми и седни. Ще дойда след малко и ще поговорим.
— Не се притеснявай, Гай Марий — усмихна се любезно Сула. — Дошъл съм да ти предложа услугите си като квестор и нямам нищо против да изчакам реда си.
— Но нищо не ти пречи да чакаш в кабинета ми — възрази Марий, сложи ръка върху рамото му и го поведе към таблиния. — Ако искаш да си вършиш добре работата като квестор, най-добре ще е да ме видиш как работя.
За три часа цялата тълпа от клиенти беше отпратена — с всекиго поотделно Марий бе съумял да се покаже колкото търпелив, толкова и експедитивен. Някои бяха дошли просто за да потърсят съдействието му по някой правен или домашен въпрос, други държаха да бъдат включени в списъка на първите, които ще получат правото да търгуват в Нумидия, щом деловите връзки между царството и Рим се възстановят. В замяна Марий не искаше нищо от никого — за него беше достатъчно всеки един от клиентите му да знае, че ако някой ден, утре или след двадесет години, патронът му го натовари с някоя задача, то тя трябва да бъде изпълнена.
— Гай Марий — зачуди се Сула, след като и последният клиент си беше отишъл, — как се надяваш да помогнеш на клиентите си в делата им в Нумидия, след като пълномощията на Квинт Цецилий Метел в Африка са удължени и за следващата година?
Марий се замисли, сетне отговори:
— Да, вярно, Квинт Цецилий, като че ли наистина ще командва в Африка и догодина…
Явно тази реплика не беше отправена към госта, затова той не понечи да се обади, ами само наблюдаваше със захлас как Марий обмисля въпроса. Нищо чудно, че с ум като неговия се беше издигнал до консулския пост!