— Е, Луций Корнелий, мисля, че проблемът с Квинт Цецилий може да се разреши.
— Но Сенатът никога няма да се съгласи да постави теб на неговото място — осмели се да му напомни Сула. — Все още не съм много запознат с политическите настроения в Сената, но вече съм се убедил колко си непопулярен сред водещите сенатори, а това ще ти попречи да наложиш каквото и да е свое мнение пред останалите.
— Напълно си прав — съгласи се Марий, без да престава да се усмихва. — Та аз съм просто един италийски селянин без думичка гръцки — ако трябва да цитирам Метел, когото съм свикнал да наричам за по-кратко Прасчо, — и следователно недостоен за консулския пост. Да не говорим, че съм на петдесет години, което е възраст вече неподходяща за изпълняването на подобни функции, още по-малко за ръководене на военни действия. В Сената всички са настроени против мен. Но пък и кога ли не е било така? И все пак, ето ме консул, пък макар и петдесетгодишен! Не ти ли се струва малко необяснимо, Луций Корнелий?
Сула се усмихна отново, този път широко, и доби изражение на хищник, което очевидно не стресна Марий. Но това ни най-малко не му направи впечатление.
— Да, така е.
Марий се приведе и скръсти красивите си ръце върху изящния зелен камък на писалището си.
— Луций Корнелий, още преди много години съм установил, че за да постигнеш някаква цел — независимо каква — винаги има поне няколко начина. Докато другите вървяха по своя курсус хонорум, без да срещат никаква спънка, то на мен все ми се налагаше да чакам. Но чакането не е отишло напразно. През всички тези години, освен всичко друго съм търсил все нови и нови начини да постигна целите си. Виждаш ли, когато те накарат да чакаш повече от желаното, щеш не щеш започваш да се ослушваш, да се оглеждаш около себе си, да осмисляш нещата. Никога не съм бил голям адвокат, нито пък се смятам за експерт по неписаните ни закони. Докато Прасчо се тътреше подир Касий Равила из съдилищата, за да се учи как да се осъди една весталка, аз воювах. И никога не спрях да воювам. За това съм роден. Да, и сега мога с чисто сърце да се похваля, че както цял живот си останах войник, така и научих много повече за законите от петдесет глупаци като Прасчо, взети заедно. Гледам на нещата отстрани и понеже мозъкът ми не се е изхабил от повтаряне на едни и същи пустословия, виждам реално нещата. Затова сега мога да заявя, че нищо няма да ми попречи да сваля Квинт Цецилий Метел от поста африкански главнокомандващ, който е прекалено висок за него, и че ще го заема вместо него.
— Вярвам ти — въздъхна Сула. — Но как?
— Никой от тях не си дава труд да разучи законите — махна пренебрежително с ръка Марий. — И тъкмо това ще използвам аз. По традиция Сенатът е този, който връчва управителските пълномощия, но май всички са забравили, че сенатските декрети нямат силата на закон. О, разбира се, ако попиташ когото и да било от умните глави, той бързо ще си спомни и ще потвърди, че е точно така, но на заседание едва ли през ума ще им мине на всички тези сенатори, че същинската законодателна власт не е у тях — дори Гракхите не можаха да ги убедят в това. Сенатските декрети имат сила само доколкото е възприето да се следва традицията. Но те не са закони! В наши времена законите се правят от плебейското събрание, Луций Корнелий. А в плебейското събрание имам много повече влияние, от който и да е Цецилий Метел.
През цялото това време Сула не смееше да помръдне, изпълнен едновременно със страх и възхищение, каквито досега не му се беше случвало да изпита към друг. Но не толкова способността за разсъждение у Марий го смайваше; удивляваше го самият факт, че току-що един твърде уязвим за своите врагове човек е споделил с него планове, които би трябвало да крие от самия себе си. Защо Марий беше решил, че именно Сула е човекът, на когото може да се довери? Само да си беше направил труда да поразпита за миналото на Сула, и щеше да знае, че е от онези, на които не трябва за нищо да се вярва. А ето, че само след няколко минути разговор му разкриваше най-важните си планове! Залагаше на своя непознат квестор, сякаш вече го беше спечелил напълно на своя страна.
— Гай Марий — не се въздържа да попита Сула, — не се ли страхуваш, че още днес ще отида при някой Цецилий Метел и ще му разкажа всичко, което току-що научих от теб?
— Би могъл да го сториш — равнодушно заяви той.
— Тогава защо споделяш, всичко това точно с мен?
— О, много просто. Защото, Луций Корнелий, правиш ми впечатление на изключително способен и интелигентен човек. А всеки способен и интелигентен човек ще разбере, че няма никаква причина да се хвърля в краката на един Цецилий Метел, особено когато Гай Марий му предлага достатъчно стимули за действие и му обещава няколко вълнуващи години и интересна работа, която ще му донесе много — спря се той и си пое дълбоко дъх. — Мисля, че бях достатъчно убедителен.