Сула прихна да се смее.
— Твоите тайни са и мои тайни, Гай Марий.
— Знам.
— И все пак не мога да се въздържа да изразя огромната си радост, че ми имаш такова доверие.
— Ние сме сродени чрез съпругите си, Луций Корнелий. Обвързани сме, и то далеч не само покрай Юлий Цезарите. Помежду ни има нещо общо и това е късметът.
— О!
— Късметът е поличба, Луций Корнелий. Да ти върви, означава, че си спечелил благоволението на боговете, че си техен избраник — изгледа самодоволно своя събеседник Марий. — Смятам се за такъв. И избрах теб, защото мисля, че и ти също си богоизбран. Необходими сме на Рим, Луций Корнелий. И двамата ще оставим своя отпечатък върху историята му.
— Винаги съм вярвал в това — на свой ред рече Сула.
— Да, добре… Само след месец ще встъпи в служба новата колегия на народните трибуни. Веднага щом тя се събере, ще започна да действам по африканския въпрос.
— Ще използваш плебейското събрание да издаде закон, с който сенаторският декрет, удължаващ правомощията на Прасчо в Африка, ще бъде обявен за невалиден?
— Точно така — кимна Марий.
— Но дали това е законно? И ще бъде ли приет подобен закон? — попита Сула и в същото време вече мислеше как един достатъчно интелигентен Нов човек като Гай Марий, освободен от предразсъдъци по отношение на традицията, би могъл да обърне цялата политическа система с главата надолу.
— Нищо в таблиците не казва, че подобно действие е незаконно и следователно то може да бъде предприето. Отдавна изгарям от желание да лиша славния наш Сенат от фалшивата му мъжественост, а за целта ще трябва да подрина самия принцип, че властта се подчинява на традицията. И как? Като изключа традицията със закон. Като създам прецедент.
— Защо държиш толкова да получиш командването в Африка? — изведнъж попита Сула. — Германите вече са стигнали до Толоза, а те са много по-сериозни врагове от Югурта. Някой ще трябва да се поразходи до Галия догодина, за да се справи най-сетне с тях и мен ако ме питаш, ще е по-добре това да си ти, не Луций Касий.
— И да искам, няма да успея. Нашият дълбоко уважаван колега Луций Касий все пак е първи консул и ще иска сам да поеме командването в Галия, за да воюва срещу германите. Така или иначе да се захвана с войната срещу Югурта е от изключително значение за политическото ми оцеляване. Вече съм поел ангажимента да защищавам интересите на конническото съсловие както в Римска Африка, така и в Нумидия. Което означава, че трябва да съм в Африка след свършването на войната, за да гарантирам на клиентите си обещаните им концесии. В Нумидия не само има първокачествени земи за засяване на зърно, но преди известно време се натъкнахме на уникален мрамор и на богати залежи на мед. Освен това в Нумидия са открити два вида редки скъпоценни камъни и злато. Откакто Югурта зае престола, Рим загуби всичко това.
— Така да бъде — съгласи се Сула. — Какво мога да направя, за да успеем?
— Да се учиш, Луций Корнелий, да се учиш! Ще имам нужда от офицери, които не бива да разчитат единствено на лоялността си към мен, но и на самите себе си. Хора, които да могат хем да поемат лична инициатива, хем да не застрашават цялостните ми планове — хора, които повече ще ми помагат със собствените си способности и опит, отколкото да ми пречат и да искат да решавам всичко вместо тях. На мен самия никога не ми е минавало през ума да отнемам чужди заслуги — когато нещата вървят добре и на легионите се даде възможност да покажат на какво са способни, тогава всеки ще задържи частица от славата за себе си.
— Но аз нямам никакъв опит.
— Знам — успокои го Марий. — На както вече ти казах, имам чувството, че притежаваш голям потенциал. Стой здраво зад мен, бъди ми верен и най-важното, работи усърдно, и аз лично ще ти дам достатъчно възможности да развиеш този си потенциал. Като мен и ти стартираш късно. Но никога не е твърде късно. Ето ме най-сетне консул, осем години след като ми мина времето за това. Като мен и ти ще трябва да разчиташ най-много на войската, за да се издигнеш на върха. Ще ти съдействам с всичко, което мога. Но в замяна очаквам и ти да ми помагаш.
— Това е прекрасно, Гай Марий — покашля се Сула. — Много съм ти благодарен.
— Няма за какво. Ако не мислех, че ще намериш начин да ми се отблагодариш, Луций Корнелий, нямаше сега да седиш насреща ми — подаде ръката си Марий. — Нека си дадем дума веднъж завинаги, че между нас няма нужда от благодарности! Само лоялност и бойно другарство — като между двама истински легионери.