— Изчакай първо да стана консул, Луций Корнелий, и тогава ще разбереш.
Сула не успя да изкопчи нищо повече от своя началник.
Сула взе окончателното решение да промени живота си около Сатурналиите. В дните, когато Клитумна и Никополис живееха в къщата, празниците бяха време на смях и веселие и благодарение на тях всяка година си отиваше наистина щастливо. Робите се разполагаха на кушетките, щракаха с пръсти и пляскаха с ръце, а двете жени се надпреварваха да угаждат на капризите им, без да престават да се кикотят като малоумни. Всички се напиваха порядъчно, Сула освобождаваше мястото в общото си легло с Клитумна и Никополис, за да се намърда там някой техен избраник от прислугата, а сам се възползваше от дадената му привилегия да се поразшета из останалите кътчета на къщата. А след като Сатурналиите отминеха, нещата тръгваха постарому, и животът продължаваше, сякаш нищо не се е случило.
Но тази година заради брака си с Юлила Сула се отдаде на твърде различни изживявания. По време на Сатурналиите трябваше по цял ден да стои в съседната къща, сред семейството на Гай Юлий Цезар. И там празненствата продължаваха три дни и всичко се обръщаше с главата надолу — робите бяха обслужвани от собствениците си, разменяха си подаръчета и се усещаше, че всички в къщата са се постарали храната и пиенето да бъдат повече от обикновено. Но в действителност нищо не се беше променило. Горките роби стояха като на тръни върху кушетките в триклиния с каменни лица, сякаш превърнали се в статуи. Някои се усмихваха неловко на Марция и Цезар, които постоянно сновяха между триклиния и кухнята, за да носят на символичните си господари каквото бяха смогнали да им приготвят. Но никой дори и не помисляше да се напива, още по-малко — да изрече някоя реплика, която би рискувала да създаде трайно неудобство между прислугата и господарите, щом празненствата свършат.
Гай Марий и Юлия също присъстваха и, изглежда, възприемаха всичко около себе си като напълно нормално; но пък и Сула трябваше да отбележи с известно недоволство, че през цялото време, докато стоеше в дома на Гай Юлий Цезар, Гай Марий само внимаваше да не направи някоя погрешна стъпка, която би охладила отношенията му с тъстовете му.
— Ужасно мъчение — жална се Сула, след като на последната вечер двамата с Юлила най-сетне се сбогуваха със съседите си. В последно време той беше станал толкова внимателен с приказките и поведението си, че жена му дори не усети сарказма в репликата му.
— Не беше никак зле — възрази му тя, докато извървяваше редом с него няколкото метра от дома на родителите си до техния, където поради отсъствието на господарите робите бяха лишени от правото да бъдат обслужвани и просто се бяха отдали на тридневна почивка.
— Радвам се, че ти мислиш така — отвърна й Сула и залости вратата.
Юлила се протегна и широко се прозя.
— А утре е вечерята в чест на Крас Оратор. Да си призная, чакам я с нетърпение.
Съпругът й се спря насред атрия, стрелна я с поглед и попита:
— Защо смяташ, че и ти ще идваш?
— Какво искаш да кажеш?
— Това, което чу.
— Но… но… мислех, че са канени и съпругите! — захленчи тя нещастно.
— Някои съпруги — поправи я Сула. — Не и ти.
— Но аз искам да отида! Всички само за това говорят, приятелките ми ще се скъсат от завист — вече им казах, че ще ходя!
— Толкова по-зле, Юлила, защото тая няма да я бъде.
Един от робите, явно леко пийнал, се показа на вратата на таблиния.
— А, хубаво, ето ви и вас! — затътри се той към господарите си. — Донесете ми малко вина и по-бързо.
— Сатурналиите свършиха — отговори му Сула с най-спокоен глас. — А сега можеш да се махаш.
Което и направи робът, изтрезнял на бърза ръка.
— Защо си в такова отвратително настроение? — запита Юлила, след като двамата се прибраха в спалнята си.
— Не съм — отрече той и като застана зад нея, прокара ръце по тялото й.
Тя се отдръпна.
— Остави ме!
— Сега пък какво има?
— Искам да отида на вечерята на Крас Оратор!
— Искаш, но не може.
— Защо?
— Защото — опита се Сула да й обясни по човешки — това не е място, на което баща ти би се радвал да те види, а няколкото жени, които ще присъстват, също не са онези, с които той би ти препоръчал да се срещаш.
— Но нали вече не завися от него и мога да правя всичко, което си поискам — упорстваше тя.
— Много добре знаеш, че не е така. Мина от ръцете на баща си в моите. А аз ти казвам, че няма да идваш с мен.