Но това беше въпрос, който го засягаше твърде дълбоко, за да му отговори искрено. Затова и той мигом изгуби непринудеността си.
— В младостта си никога не съм срещал нито обич, нито любов, така че никога не съм разбрал какво точно представляват тези чувства — излезе с изтърканото си обяснение. — Тъй или иначе, вече със сигурност знам, че не обичам жена си. Дори мисля, че я мразя. И все пак тя е майка на сина ми и на дъщеря ми, а докато германите не бъдат превърнати в страница от миналото, децата ми ще могат да разчитат единствено на Юлила. Ако наистина поискам развод, тя неминуемо ще направи някой театрален жест: ще полудее, ще се самоубие или най-малкото ще утрои количеството вино, което пие. Кой знае какво ще й дойде на ума…
— Да, прав си, разводът не е изход. Така може да навреди много повече на децата си, отколкото, ако останете съпрузи — въздъхна Юлия и избърса сълзите си. — Там е работата, че в семейството ми има не една, а две проблемни жени. Може ли да ти предложа нещо?
— Да, разбира се, ще се радвам на всякакъв съвет! — подкани я Сула.
— Виж, втората проблемна жена е майка ми. На нея никак не й се нрави да живее под един покрив с брат ми Секст и семейството му. Най-лошото е, че в отношенията със снаха си Клавдия майка ми все още държи на положението си на господарка на къщата. Постоянно са в конфликт. Клавдиите са твърдоглави хора, свикнали да заповядват, а пък възпитават дъщерите си така, че да не обръщат особено внимание на чертите, които обществото е свикнало да цени у жената. Докато майка ми е тъкмо на обратното мнение — обясни Юлия и тъжно поклати глава.
Сула се опита да се направи, че всичко му е ясно и че женският начин на мислене му е добре познат. За всеки случай обаче не каза нищо.
Юлия продължи нататък:
— Откакто баща ни се спомина, мама много се е променила. Никога досега не сме си давали сметка колко здраво привързани са били един към друг родителите ни или колко много тя е разчитала на неговите съвети и нареждания. Станала е взискателна във всичко, пъха си носа навсякъде и мисля, че понякога капризите й са просто непоносими! Гай Марий вече имаше случай да се увери колко зле вървят нещата и предложи на мама да й купи самостоятелна вила някъде край морето, така че бедният Секст да остане на спокойствие. Но тя се нахвърли срещу него като някоя съскаща котка и заяви, че ако наистина никой не я желае, то тя ще е първата да го разбере, и как можело някой да я третира като клетвопрестъпница и да иска от нея да напусне собствения си дом. Лоша работа, няма що.
— И предполагам, искаш от мен да поканя Марция да живее при нас с Юлила — изпревари я Сула. — Но защо мислиш, че подобно предложение ще й се понрави, когато вече е отказала вилата край морето?
— Защото на нея й беше пределно ясно, че Гай Марий й прави подобно предложение единствено с цел да я разкара надалеч, а пък вече й се е насъбрало твърде много срещу Клавдия, за да й оказва каквато и да е услуга — каза си го без капка смущение Юлия. — Но ако ти я поканиш да живее при вас с Юлила, нещата ще бъдат съвсем различни. Първо, защото живеете в съседната къща. Второ, защото ще знае, че я искат. Че имат нужда от нея. Пък и така би имала възможност да държи сестра ми под око.
— А дали ще иска? — зачеса се Сула по главата. — От Юлила разбирам, че Марция никога не й идвала на посещение, нищо, че живее в съседната къща.
— Те и с Юлила са в постоянен конфликт — започна да се подсмихва Юлия, явно поуспокоена. — Да си представиш само! Само да види майка си на входа, и Юлила веднага й заповядва да си върви вкъщи. Но ако ти поканиш тъща си да живее с вас, тогава Юлила нищо не може да й каже.
Сула се усмихна.
— Виждам, че си твърдо решена да превърнеш дома ми в един малък Тартар.
Юлия надигна вежда.
— А това дали ще те тревожи толкова, Луций Корнелий? В края на краищата нали ще отсъстваш непрекъснато?
Той потопи ръце в съда с вода, който робът му беше донесъл да се измие от пирожките. На свой ред също вдигна вежда.
— Благодаря ти, балдъзо. — Стана от стола си, наведе се над Юлия и я целуна по бузата. — Още утре ще се видя с Марция и ще я поканя да живее при нас. Пък и имам достатъчно оправдания защо искам от нея подобна постъпка. Стига да знам, че около децата ми има човек, който да ги дарява с нужната обич, мога да съм спокоен за тях.
— Робите не се ли грижат добре за тях? — попита Юлия и също стана от мястото си.
— О, робите само гледат как повече да ги разглезят — затюхка се бащата. — Юлила си е направила труда да купи някои от най-добрите детегледачки в цял Рим, но това е все едно да искаш да превърнеш собствените си деца в роби, Юлия! Да ги превърнеш в едни малки гърчета, тракийчета, келтчета или не знам какво си, в зависимост от това, откъде идва гледачката им! На всички главите им са пълни с разни суеверия, със спомени за обреди и ритуали, мислят на своя си език, а след това се опитват да преведат мислите си на латински, гледат на родителите и близките си като на някакъв неизтощим извор на власт и авторитет, нищо че са откъснати на хиляди километри. Докато аз искам децата ми да бъдат отгледани както трябва, като истински римляни. За целта е нужно за тях да се грижи римлянка. Би трябвало това да бъде собствената им майка. Но понеже си имам причини да смятам това за невъзможно, не мога да се сетя за по-добра алтернатива от способната им на всякакви жертви баба Марция.